Константин Ламбринов
| Константин Ламбринов | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | |
|---|---|
| Род войски | |
| Командвания | 53-ти пехотен полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 18 септември 1918 г.
|
Константин Ламбринов Генов е български офицер (генерал-майор), участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), командир на 53-ти пехотен резервен полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин Ламбринов е роден на 15 април 1868 г. в с. Арбанаси, Османска империя. През 1889 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 е поручик, от 1899 г. е капитан. Като капитан служи като командир на 3-та рота от 6-и пехотен търновски полк. През 1910 г. е произведен в чин майор. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), след което на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин подполковник.[1]
През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Ламбринов командва първоначално дружина от 1-ви пехотен софийски полк, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата.[2] През април 1916 г. е назначен за командир на 53-ти пехотен резервен полк, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[3] На 16 март 1917 г. е произведен в чин полковник.
Полковник Константин Ламбринов е ранен в битката при Добро поле и три дни по-късно на 18 септември 1918 г. умира от раните си.[4] През 1922 г. посмъртно е произведен в чин генерал-майор.
По време на военната си кариера Константин Ламбринов служи в 8-и пехотен приморски полк и както командир във Военното училище.[1]
През юни 1942 г. с. Фрашари, Силистренско е преименувано на Полковник Ламбриново.[5] На 26 април 2018 г. генерал-майор Константин Ламбринов е избран за почетен гражданин на Кюстендил.[6]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Генерал-майор Константин Ламбринов е женен и има 3 деца.[1]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (18 май 1889)
- Поручик (2 август 1892)
- Капитан (1899)
- Майор (1910)
- Подполковник (14 февруари 1914)
- Полковник (16 март 1917)
- Генерал-майор (1922)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата (1917)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1918)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Руменин, с. 177
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 12
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 242
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 568, л. 35
- ↑ Мичев, Н и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 216.
- ↑ Удостояват със званието „Почетен гражданин на град Кюстендил“ генерал-майор Константин Ламбринов
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 177.
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Единадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени в област Велико Търново
- Загинали през Първата световна война