Константин Дука (дука на Солун)
| Константин Дука Κωνσταντίνος Δούκας | |
| византийски аристократ и администратор | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Род | Дука |
| Баща | Михаил Дука[1] |
| Съпруга | неизв.[2] |
Константин Дука е византийски аристократ и администратор от началото на XII.
Константин Дука е единственият известен син на простостратора Михаил Дука, който е брат на императрица Ирина – съпругата на император Алексий I Комнин. Като близък на императорското семейство Константин носел титлата севаст и някъде около или след 1105/06 г. е назначен за граждански управител на Вардска област в Македония, за което свидетелстват две съхранени писма на охридския архиепископ Теофилакт, адресирани до Константин и датирани след 1105/1106 г.[3] Първото от тях Теофилакт Охридски вероятно е изпратил малко след назначаването на Константин на поста и в него архиепископът се моли за застъпничеството на Константин пред данъчните власти за хората в село Църквица край р. Вардар, което било владение на архиепископа.[4] Във второто си писмо архипископът съобщава, че изпраща на Константин Дука като подарък малко риба от Охридското езеро, и му намеква да помисли дали архиепископът няма права върху риболова в езерото.[5]
Назначението на Константин на поста вардарски управител се потвърждава ясно и в пасаж от един по-късен документ, който обаче свидетелства, че към декември 1118 г. Константин вече заема длъжността дука и претор на Стримон и Солун.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Demetrios Polemis. The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopograph // 1968 г. с. 76.
- ↑ The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopograph
- ↑ Polemis 1968, с. 76; Маслев 1974, с. 61 – 63; ГИБИ IX (2) 1994, с. 215 – 216.
- ↑ Polemis 1968, с. 76; Маслев 1974, с. 61; ГИБИ IX (2) 1994, с. 215 – 216.
- ↑ Polemis 1968, с. 76; Маслев 1974, с. 61 – 63; ГИБИ IX (2) 1994, с. 216, 151.
- ↑ Polemis 1968, с. 76.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Маслев, Стоян (1974). Проучвания върху някои произведения на Теофилакт Охридски. – Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 1. София: БАН, http://www.promacedonia.org/gibi/9_1/index.html
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 2. София: БАН, 1994, ISBN 954-430-153-4, http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/index.html
- Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
