Конрад I (Швабия)
Конрад I | |
херцог на Швабия и Елзас | |
Роден |
около 915 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Род | Конрадини |
Баща | Удо I |
Братя/сестри | Хериберт фон Ветерау |
Съпруга | Рихлинд |
Деца | Херман II |
Конрад I (на немски: Konrad I., Kuno von Öhningen, † 20 август 997) от рода на Конрадините, е от 983 до 997 г. херцог на Швабия и Елзас, от 987 г. е граф в Уфгау и от 994 г. граф в Ортенау.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той се жени за Рихлинд (Регинлинт), дъщеря на Лиудолф († 957 г. от род Лиудолфинги), херцог на Швабия (950 – 954), крал на Италия (956 – 957), най-големият син на император Ото I.
След смъртта на бездетния швабски херцог Ото I по време на неговия поход в Италия през 982 г., император Ото II поставя зет си Конрад за херцог на Швабия. Това е документирано на императорското събрание през 983 г. във Верона. В един императорски документ от 988 г. той е наречен „dux Alemannorum et Alsatiorum“ (или „херцог на швабите и елзасците“). Неговата столица („caput ducatus“) е Страсбург.
След неговата смърт херцог става неговият син Херман II.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Конрад I има най-малко шест деца:[1][2][3]
- Лиутолд, laicus
- Конрад, laicus
- Херман II († 4 май 1003), 996 Dux, 997 херцог на Швабия, 1002/1003 кандидат при кралските избори; ∞ 986 Герберга Бургундска († 7 юли 1019, или 1018), дъщеря на Конрад III (Pacificus), херцог на Бургундия (Велфи), вдовица на граф Херман от графство Верл
- Ита фон Йонинген († сл. 16 октомври 1000), ∞ граф Рудолф II фон Алтдорф († 10 март ...) (Велфи)
- дъщеря ∞ сл. 1011 Владимир I Святославич, Свети Владимир († 15 юли 1015), Велик княз на Киев (Рюриковичи, Рурикиди)
- Юдит ∞ I NN (фон Рейнфелден), ∞ II Адалберт граф на Метц, † 1033, (Матфриди)
- Куница, † 1020, ∞ Фридрих I, 1003/1027, граф на Дисен
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Armin Wolf, Wer war Kuno „von Öhningen“. Überlegungen zum Herzogtum Konrads von Schwaben († 997) und zur Königswahl vom Jahre 1002. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters. Band 36, 1980
- Eduard Hlawitschka, Konradiner-Genealogie. Monumenta Germaniae Historica, MGH, Studien und Texte 32, Hannover 2003, ISBN 3-7752-5732-2
- Franz Josef Jakobi: Konrad. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 12, Duncker & Humblot, Berlin 1980, ISBN 3-428-00193-1, S. 527
- P. Stälin: Konrad I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 16, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 618 f.
- D. Schwennicke, Europäische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschichte der Europäischen Staaten, Neue Folge, Band III, Teilband 1 (Marburg, Germany: J. A. Stargardt, 1984), Tafel 49
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Konrad I., Kuno von Öhningen, fmg.ac
- ↑ „Konrad Herzog von Schwaben, Graf von Oenningen“, genealogics.org
- ↑ Konrad, Genealogie-Mittelalter