Направо към съдържанието

Конрад I (Велфи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конрад I
херцог в Алемания,
граф на Париж и Оксер
Роден
около 800 г.
Починал
между 862 г. и 866 г.
Управление
Други титлиграф в Аргенгау, Алпгау и Линцгау
Семейство
БащаВелф I
Братя/сестриЮдит Баварска
Ема Баварска
СъпругаАделхайд фон Тур (862)
ДецаКонрад II
Хуго Абат
Велф II

Конрад I Стари (на френски: Conrad l'Ancien; на немски: Konrad I.; * ок. 800; † 21 септември след 862) е от 830 г. херцог в Алемания („dux nobilissimus“), граф в Аргенгау (839), Алпгау (844) и Линцгау (844), граф на Париж (849) и Оксер (сл. 860)

Син е на граф Велф I и на Хелвига Саксонска и брат на императрица Юдит Баварска († 843) и на кралица Хема († 876). Заради тази роднинска връзка той става един от най-близките на император Лудвиг Благочестиви († 840), който споделя неговото затваряне през 833/834 г., и успява да изгради силната позиция на фамилията си в Горна Швабия.

Конрад е един от тримата пратеници, които през 842 г. са изпратени от Карл Плешиви и Лудвиг Немски до техния брат Лотар I, за да преговарят за разделянето на франкската империя. Другите двама пратеници са сенешал Адалхард и граф Кобо Стари.

След смъртта на Лудвиг Благочестиви той участва в подготовката на договора от Вердюн (843). Конрад е съветник на другия си зет, Лудвиг Немски, до 859 г., когато го напуска и се присъединява заедно с неговите синове и полубрат към своя роден племенник Карл Плешиви. Конрад загубва така всичките си служби и графства в Източното франско кралство, по-късно е обезщетен с Графство Оксер на Запад.

∞ за Аделхайд фон Тур (Aelis) от род Етихониди, дъщеря на граф Хуго фон Тур; те имат най-малко трима сина:

също вероятно и на

  • Велф II (който може би е син на Рудолф, брата на Конрад), 842/850 граф в Линцгау, 852 – 858 граф в Алпгау, който вероятно е прародител на швабските Велфи.

Аделхайд се омъжва след смъртта на Конрад през 864 г. за Роберт Силни (le Fort) от Робертините, граф на Тур и Париж († 15 септември 866).

  • Johann Gottfried Eichhorn: Urgeschichte des erlauchten Hauses der Welfen, Brüder Hahn, Hannover 1816.
  • Bernd Schneidmüller: Die Welfen: Herrschaft und Erinnerung (819-1252), Kohlhammer, Stuttgart 2000, ISBN 3-17-014999-7