Конрад (Урзлинген)

Конрад
херцог на Сполето
Роден	1150 г.
Починал	1202 г.
Герб
Семейство
Деца	Райналд Конрад II (Урслинген) Хайнрих

Конрад фон Урзлинген (на немски: Konrad von Urslingen; на латински: Cunradus Suevus dux Spoletinus; на италиански: Corrado di Urslingen; * ок. 1150; † 1202) от швабския знатен род Урслинген/Урзлинген, е херцог на Сполето (1183 – 1190 и 1195 – 1198), граф на Асизи (1177), викар в Кралство Сицилия (1195).

Биография

Фамилията му произлиза от Урслинген/Урзлинген (днес част от Дитинген при Ротвайл в днешен Баден-Вюртемберг). Той е син на фон Урзлинген и внук на Свигер фон Урзлинген († сл. 1137). Сестра му Юта фон Урзлинген († сл. 1219) е омъжена за Енгелхард II фон Вайнсберг († ок. 1213).

Императрица Констанца дава преди заминаването ѝ за Сицилия синът си Фридрих под закрилата на херцогинята на Сполето. От Liber ad honorem Augusti на Петрус де Еболи (между 1194 и 1197). Берн, Burgerbibliothek, Codex 120. II, fol. 138r.

Скоро след като император Фридрих I Барбароса в началото на 70-те години на 12 век получил от Велф VI правата да управлява херцогството Сполето, Конрад фон Урслинген отива като под-легат в Средна Италия. През 1176/1177 г. той става херцог. От самото начало Конрад има добра връзка с наследника на трона крал Хайнрих VI, също с Констанс Сицилианска, съпругата на Хайнрих. По-късната императрица е гостувала още през 1185 г. във Фолиньо, където живеел херцога, допреди януари 1186 г., когато отишла да се омъжи за Хайнрих VI в Милано.

През 1186/1187 г. Конрад помага с войска на краля в Средна Италия. Между 1191 и 1194 г. той поддържа императора и императрицата при техните наследствени искания за Кралство Сицилия. През 1194 г. император Хайнрих VI завладява Сицилия и през 1195 г. Конрад става regni Siciliae vicarius, заместник на императора при неговото отсъствие. Освен това той получава херцогството като наследствено дарение.

Съпругата му, чието име не е известно, получва в началото на 1195 г. правото да се грижи за императорския син Фридрих. След завръщането на император Хайнрих VI в Средна Италия през есента на 1196 г. Конрад е в императорския двор и придружава Хайнрих VI до остров Сицилия. Той е от малкото личности, които са на смъртното легло на Хайнрих VI. След смъртта на императора от 1198 г. папа Инокентий III не признава Конрад в херцогството му. Филип Швабски, братът и наследникът на Хайнрих VI, признава обаче Конрад.

След Конрад херцози на Сполето стават синовете му Конрад, Хайнрих и Райналд.

Фамилия

Конрад фон Урзлинген има пет деца:

• Конрад II († пр. 1251), херцог на Сполето (1198/1205), баща на Конрад Гуискард († 1279), херцог на Сполето (1227/1267), женен за принцеса Агнес фон Тек († 1261)
• дъщеря, омъжена за фон Айхщетен
• Хайнрих († пр. 1217), херцог на Сполето (1205)
• Райналд I († пр. 3 декември 1253), херцог на Сполето (1223 – 1230), императорски легат в Италия (1225)
• Бертхолд I фон Урзлинген († 24 юни 1251), императорски викар (1226)

Литература

• Klaus Schubring: Die Herzoge von Urslingen. Studien zu ihrer Besitz-, Sozial-und Familiengeschichte mit Regesten (= Veröffentlichungen der Kommission für Geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Reihe B: Forschungen. Bd. 67). Kohlhammer, Stuttgart 1974, ISBN 3-17-258081-4 (Zugleich: Tübingen, Universität, Dissertation, 1970).
• Peter Csendes: Heinrich VI. Primus-Verlag, Darmstadt 1993, ISBN 3-89678-023-9.
• Hartmut Jericke: Philipp von Schwaben, Konstanze und die beabsichtigte Krönung Friedrichs II. zum römisch-deutschen König. In: Historisches Jahrbuch. Bd. 128, 2008, S. 115 – 135, S. 118f.
• Gerhard Baaken, CORRADO di Urslingen, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 29, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1983. Посетен на 26 април 2015.
• Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 80.
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 80.
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 274.

Външни препратки

• The History Files: Lombard Dukes of Spoleto.
• Spoleto on the Catholic Encyclopedia, showing a somewhat different list of dukes, working no doubt from the Liber Pontificalis