Конрад фон Урах
Конрад фон Урах | |
кардинал-епископ на Порто | |
Кардинал Конрад фон Урах | |
Роден |
около 1170 г.
|
---|---|
Починал | 30 септември 1227 г.
|
Погребан | Франция |
Религия | Католическа църква[1] |
Семейство | |
Баща | Егино IV |
Майка | Агнес фон Церинген |
Братя/сестри | Бертхолд фон Урах Егино V Агнес фон Урах |
Конрад фон Урах в Общомедия |
Конрад фон Урах (на немски: Konrad von Urach, Kuno; * ок. 1180; † 30 септември 1227, Бари) от Дом Урах, е кардинал-епископ на Порто (1219 – 1227) и папски легат в Италия и Франция.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на граф Егино IV фон Урах (~1160 – 1230) и на Агнес фон Церинген († 1239) от род Церинги, дъщеря наследничка на херцог Бертхолд IV фон Церинген. Най-големият му брат Егино V е първият граф на Фрайбург.[2]
През 1189 г. той е катедрален каноник в Лиеж, където роднината му Рудолф, братът на херцог Бертхолд IV фон Церинген († 1186), е епископ (1167 – 1191). Става абат на Цистерциански манастир.
През началото на 1219 г. е избран за кардиналепископ на Порто и Санта Руфина.[3] През 1219, 1223/1224 и 1226/1227 г. Конрад е в Курията и е легат във Франция (1220 – 1223), Испания и Германия (1224 – 1226). През пролетта 1226 г. той се връща в Италия и участва в преговорите с Ломбардския градски съюз (1226/1227) и подкрепя подготовката за кръстоносния поход на императора. Участва в избора на папа през 1227 г. на Григорий IX.
Конрад фон Урах трябва да придружи като папски легат император Фридрих II в запланувания кръстоносен поход, но умира по време на пътуването на 30 септември 1227 г. в Бари. Той е погребан в Клерво. Той е смятан от Цистерцианския орден за чудотворец и се чества на 30 септември.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Falko Neininger: Konrad von Urach († 1227). Zähringer, Zisterzienser, Kardinallegat. (Quellen und Forschungen aus dem Gebiet der Geschichte, Neue Folge, Heft 17). Paderborn 1994 ISBN 3-506-73267-6 (Online). (Rezension, Hans Martin Schaller online, digizeitschriften.de)
- Hans Jürgen Rieckenberg: Konrad (Kuno) von Urach. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 12, Duncker & Humblot, Berlin 1980, ISBN 3-428-00193-1, S. 551 (Digitalisat).
- Sigmund von Riezler: Konrad von Urach. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 16, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 605 – 608.
- Johannes Madey: Konrad von Urach. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 440 – 441.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ urachko // Посетен на 17 октомври 2020 г.
- ↑ Konrad von Urach, fmg.ac
- ↑ URACH, O. Cist., Konrad von. Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online, fiu.edu, Florida International University
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Michael Ott: Conrad of Urach, Catholic Encyclopedia
- Konrad von Urach, Biographia Cisterciensis – Zisterzienserlexikon