Направо към съдържанието

Конвенция на ООН по морско право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конвенция на ООН по морско право
Информация
Подписване10 декември1982
МястоМонтего Бей, Ямайка
В сила от16 ноември 1994
УсловияВлиза в сила 12 месеца след датата на депозирането на шестдесетия документ за ратификация или присъединяване
Конвенция на ООН по морско право в Общомедия

Конвенцията на ООН по морско право (позната и под съкращението UNCLOS) е международен договор, страна по който е и България, уреждащ правната рамка на повечето въпроси, свързани с моретата, океаните и тяхното използване. Към август 2024 договорът е подписан от 170 държави, включително няколко организации като Европейския съюз.[1][2]

Конвенцията е финалният документ на Третата конференция на ООН по морско право (UNCLOS III), която е имала 11 сесии и е продължила от 1973 до 1982 г.

Последното заседание на Единадесетата сесия и подписването на Конвенцията са се състояли в Монтего Бей, Ямайка от 6 до 10 декември 1982 г.

Конвенцията влиза в сила през 1994 г., след като 60-ата страна – Гвиана – я ратифицира.

Конвенцията на ООН по морско право от 1982 заменя предходните 4 конвенции, приети в Женева през 1958 г. (Виж статията „Женевски конвенции по морско право“).

С 3-тата конференция се дават определения за някои основни понятия свързани с откритото море като:

Определят се и някои основни принципи за ползване на откритите морета и океани:

  • Право на мирно преминаване

Корабите на всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море, се ползват от правото на мирно преминаване през териториалното море при условие, че се спазва тази конвенция.[3]

  • Права на държавите без излаз на море
  • Права на крайбрежната държава върху континенталния шелф
  • Свобода на откритото море

Първата конференция на ООН по въпросите на морското право се провежда в Женева, Швейцария през 1958. Тогава са подписани 4 конвенции, познати у нас като Женевските конвенции по морско право. Тези конвенции обаче не уреждат наболелия въпрос за ширината на териториалното море.

През 1960 г. пак в Женева се провежда втора конференция (UNCLOS II). На нея няма постигнат напредък и не е подписан заключителен документ.

Третата конференция по морско право (изработила настоящата Конвенция) започва работа в Ню Йорк през 1973 г. С цел да се постигне някакъв резултат се залага принципа на консенсус, а не просто мажоритарно гласуване. Провеждат се общо 11 сесии, които заседават или в Ню Йрк, или в Женева с едно изключение – втората сесия е проведена в Каракас, Венецуела (1974). Заключителната сесия е проведена в Монтего Бей, Ямайка.

Страни по Конвенцията на ООН по морско право
  Страни по Конвенцията
  Страни, представени и от Европейски съюз
  Подписали, но не ратифицирали Конвенцията
  Неподписали Конвенцията

Последващи международни договори

[редактиране | редактиране на кода]

Споразумение от 28 юли 1994 година по отношение прилагането на част XI от Конвенцията

[редактиране | редактиране на кода]

Част XI от Конвенцията отнасяща се до ресурсите на океанското дъно в открито море не се приема добре от развитите индустриализирани държави и по-специално от САЩ. Последните отказват да подпишат Конвенцията, твърдейки, че именно част XI обслужва интересите на комунистическите държави и нарушава американските интереси.[4]

През 1990 г. започват преговори между страните по Конвенцията и останалите държави под егидата на ООН. Преговорите завършват през юли 1994 г. с изработването на Споразумение по отношение прилагането на част XI, което е прието на Генералната Асамблея на ООН (Резолюция 48/263).[5]

Това споразумение променя някои текстове във въпросната част на Конвенцията, по специално премахва ограниченията при добива на полезни изкопаеми, както и задължителното споделяне на технологии. Повечето развити държави впоследствие ратифицират Конвенцията (и Споразумението съответно). САЩ подписват Споразумението, но така и не го ратифицират до днешна дата (2024). Въпреки това текстовете на Конвенцията с изключение на част XI се прилагат от САЩ. ЕС приема Конвенцията и Споразумението на 23 март 1998 година.[6]

Споразумение отнасящо се до съхранението и управлението на рибните видове

[редактиране | редактиране на кода]

Пълното название на документа е: „Споразумение за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, отнасящи се до съхранението и управлението на рибните видове, чието движение се извършва както във вътрешността, така и извън изключителните икономически зони, и на трансгранично и далекомигриращи рибни видове“.

По-известно е с неговата абревиатура UNFSA от англ.: United Nations Fish Stocks Agreement. Прието е с резолюция A/CONF.164/38 на Генералната Асамблея на ООН на 4 декември 1995 г. България е страна участвала в Конференцията изработила този документ. Споразумението е в сила от 11 декември 2001 г. България се присъединява формално към него на 13 декември 2006 г.[7]

В българското правно пространство

[редактиране | редактиране на кода]

Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от 37-ото НС на 24.04.1996 г. – ДВ, бр. 38 от 3.05.1996 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 73 от 27.08.1996 г. и бр. 74 от 30.08.1996 г., в сила за България от 14.06.1996 г.[3]