Направо към съдържанието

Комасация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карта на процеса на окрупняване на земята, като всеки цвят представлява стопанствата на различни собственици преди (изображението отгоре) и след (изображението отдолу) процеса

Комаса̀цията е преразпределение на земеделските земи с цел собствениците да получат уедрени имоти на едно или повече места в замяна на дотогавашните им по-малки и разпръснати имоти.

Произход на термина

[редактиране | редактиране на кода]

Думата „комасация“ произхожда от латинската commassatio (групиране), през немската kommassation, kommassierung.

Сега в същото значение се среща и думата „консолидация“, идваща от английски – „land consolidation“.

Комасацията като стопанско мероприятие винаги е била нещо повече от просто групиране на имоти за премахване на фрагментирането им с цел да се подобри производителността и да се намалят разходите. В някои страни – например Дания през 18 век, Русия през 19 и самото начало на 20 век, тя е свързана с по-широки социални и икономически реформи и освобождаване хората на село от зависимостта им от благородника – земевладелец, чрез създаване на техни частни стопанства.

Водещо е било разбирането, че подобряването на аграрната структура подобрява социалната жизнеспособност в земеделските райони, че което е добро за земеделските производители, то е добро и за земеделските райони, и за държавата. Едновременно с уедряването на имотите са предвиждани и извършвани действия за подобряване пътната инфраструктура, напояване, дренаж[1], подравняване, подобряване на почвите, промяна на използването на неподходящи за земеделие земи и др.

В последно време в мерките за развитие на селските райони все повече се поставя ударение и на неземеделските приложения, като съобразяване на ландшафта, отдих, транспорт, опазване на природата, защита на влажните зони, защита от наводнения, от ерозия на почвата и др.

Комасацията в България

[редактиране | редактиране на кода]

Първи опит за нормативно уреждане на комасацията в България е внесеният през 1908 г. в Народното събрание Законопроект за групиране на земите, който е останал неразгледан.

Първите практически опити за комасация в България са извършени през 1911 г. в с. Мадан, Фердинандска околия – сега в област Монтана, където по частна инициатива са уедрени отначало чрез последователни заменки[2] и групиране разпръснатите имоти на петима братя, а впоследствие и на други собственици, и в течение на 10 – 12 години се създават т. нар. мадански чифлици.

В Закона за трудовата поземлена собственост, приет през 1921 г., има глава „Групиране на земите“. Разпоредби в такава насока има и в други закони от това време. През 1925 г. излиза Постановление за привилегиите[3] при комасиране на земите. Въз основа на тази нормативна уредба е извършена комасация на отделни места в страната.

Окрупняването на земята позволява по-ефективното използване на механизация, напр. комбайни.

През 1941 г. Народното събрание приема Закон за кадастър и комасация. Законът е обнародван в ДВ, бр. 127 от 13 юни 1941 г. Като необходима предпоставка на комасацията е поставено наличието на кадастър на землищата, който се ползва и във връзка със сделките с имоти, ипотеките[4], редица технико-стопански мероприятия и други.

Комасацията се извършва въз основа на кадастрален план, с цел да се съберат полските имоти на отделните собственици на едно или повече места, да се създадат условия за по-добро стопанисване на същите и за благоустрояване на землището. Тя се провежда задължително в цялата страна и засяга всички земи, с изключение на изрично посочените в закона, по специална Програма за комасирането на отделните землища, изработвана ежегодно от службата за комасация и съставляваща част от общия държавен план за подобрение и увеличение на работната земя.

Законът урежда детайлно цялостната дейност по извършване на комасацията, включително утвърждаването на комасационния план и въвеждането на стопаните във владение на комасационните парцели. Влезлият в законна сила комасационен план става кадастрален план.

Законът за кадастър и комасация от 1941 г. е отменен по силата на Закона за отменяване на всички закони, издадени преди 9.09.1944 г.[5] (обн. в Известия на Президиума на Народното събрание[6], бр. 93 от 20 ноември 1951 г.).

След историческия период на социализма 1944 – 1989 г., през който стопанският ефект от уедряването на земеделските имоти е търсен по линията на кооперативното земеделие от 1991 г. нататък се извършва възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи[7]. Дейността със стопанския ефект на комасацията е уредена в чл. 37е и 37з от същия закон под формата на създаване на уедрени поземлени имоти.

  1. Изграждане на съоръжения за отводняване, за регулиране на подпочвени води.
  2. Т. е., документирана замяна на поземлени имоти с други.
  3. Право или предимство, преимущество, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с друг.
  4. Вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникът не изплати дадения му заем.
  5. Единственият член на закона гласи: „Член единствен. Отменяват се като противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9 септември 1944 г. социалистическо законодателство в България и се считат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове.“
  6. т.е. „Държавен вестник“ в периода 1950 – 1962 г.
  7. Закон за собствеността и ползването на земеделските земи