Кольо Господинов
| Кольо Господинов | |
| горянин | |
 | |
| Роден |
1919 г.
|
|---|---|
| Починал | 1951 г.
|
Кольо Димитров Господинов е организатор и ръководител на нелегална група за събиране на храни и оръжие в помощ на горяните в Пазарджишко.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Бояджик, Ямболско, в 1919 година. Създаването на ръководената от него нелегална организация той започва през ноември 1950 година след среща със Спас Асенов Иванов, ръководител на нелегална група в Пазарджишко. Той и хората му действат в района на Ямболско, Новозагорско и Тополовградско. По време на дейността си събират и предават на горяните и близките им брашно, олио, пушки, патрони, ръчни гранати и радиоапарат.[1]
Господинов е арестуван след нелегално събрание в Нова Загора за организиране на бивши членове на забранената партия БЗНС - Никола Петков по агентурна разработка на Държавна сигурност, наречена „Заговорници“. При един от разпитите в процеса срещу него е запазено донесение за негова реч на събранията: „След като се стабилизира БЗНС ние няма да отмъщаваме на никой, стига отмъщение, стига „зъб за зъб“, стига толкова кръв... И това ще го направим само ние, само БЗНС, на комунистите ще се даде пълна свобода на словото и печата, но това ще стане тогава като се изгради в Европа съюз на Европейските съединени щати“.[1]
На 19 септември 1951 година Старозагорският окръжен съд осъжда на смърт чрез разстрел Кольо Димитров Господинов по обвинение в това че е „организирал и ръководил в Ямболска околия нелегална организация с цел да събори с преврат народнодемократичната власт на Народната Република“.[1]
Почит
[редактиране | редактиране на кода]На 21 декември 2016 година Кольо Димитров Господинов е удостоен посмъртно заедно с още 29 души от президента на република България Росен Плевнелиев с орден „За гражданска заслуга“ I степен за „изключително големи заслуги и усилия за укрепване на гражданското общество, за защита на човешките права и свободи и за съпротивата му срещу тоталитарния режим“.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Горяните. Сборник документи. Том ІІ (1949–1956). София, Държавна агенция „Архиви“, Документална поредица „Архивите говорят“ № 64, 2010. ISBN 978-954-9800-92-0. с. 45, 97-105, 108-125, 131-132, 205.
- ↑ Указ № 413 ОТ 15.12.2016 Г. за награждаване посмъртно на Кольо Димитров Господинов с орден „За гражданска заслуга“ първа степен // Държавен вестник, брой 102 от 23.XII. Посетен на 2022-12-21.