Направо към съдържанието

Колумбийска дъгова боа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колумбийска дъгова боа
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Боидни (Boidae)
род:Дъговидни бои (Epicrates)
вид:Дъгова боа (E. cenchria)
подвид:Колумбийска дъгова боа (E. c. maurus)
Научно наименование
[ редактиране ]

Колумбийска дъгова боа (Epicrates cenchria maurus) е подвид на вида Дъгова боа (Epicrates cenchria) от семейството на Същински бои, който населява Амазонската джунгла в Южна Америка. Като цяло е сухоземен вид, но при умерена дължина и тегло е обичайно да води живот и по дърветата. Дъговите бои са известни с привлекателния иризиращ блясък по люспите на кожата си.

Физическо описание

[редактиране | редактиране на кода]

Колумбийската дъгова боа е умерена по размери със средна дължина от 120 до 180 cm.[1] Наблюдава се ясен полов диморфизъм по отношение на дължината на тялото, като женските екземпляри обикновено са доста по-големи от мъжките и на дължина, и на обиколка.

Окраската ѝ е еднородно кафява с големи шарки под формата на кръгове или застъпващи се S-фигури, с по-тъмен кант и по-светла вътрешност, разположени по протежението на гръбнака.[2] Колумбийската дъгова боа е хроматофор, като люспите на кожата ѝ променят цвета си в зависимост дали е ден или нощ: нощно време стават по-светли, почти сребристи отстрани на тялото и по корема.[3] В природата рядко се срещат екземпляри с необичайни цветове и шарки, например нарушения на пигментацията като албинизъм. Подобни отклонения се срещат често при екземплярите, отглеждани в плен, и често биват високо ценени.[4]

Географско разпространение и хабитат

[редактиране | редактиране на кода]

От всички дъгови бои при колумбийските географското разпространение е най-северно. Обитават джунглите на Амазонка в Южна Америка. Предпочитат да живеят в джунглите, поради високата влажност и температура, естествената им защита от хищници и разнообразието на достъпна плячка. Този вид змии обичайно може да бъде открит в близост до реки и потоци и е отличен плувец. Полудървесен вид: младите дъгови бои могат да се катерят по дървета и храсти в търсене на храна, но с напредването на възрастта и наддаването на телесна маса проявяват склонност да се придвижват само по земята.[5]

Дъговите бои, също като останалите бои в семейството, са неотровни и убиват плячката си чрез задушаване. Имат специални, чувствителни към топлината ямки на главата си, които им позволяват да засичат телесната топлина на плячката им.[6] Въпреки че са нощни животни, те могат да бъдат видени да се препичат на слънце през деня, ако нощните температури са били твърде ниски. Активни са на изгрев и залез, хранят се с малки бозайници, птици и гущери, използвайки способността си да откриват телесната топлина на жертвите дори и при липса на светлина. Повечето дъгови бои не се нуждаят от плячка с размери не по-големи от тези на голям плъх, но като повечето змии челюстите им не са свързани, което позволява да поглъщат и по-големи животни. Дъговите бои могат да хапят за самоотбрана, когато се чувстват застрашени. Ухапванията им могат да бъдат болезнени, но рядко опасни; трябва да се внимава да не се инфектират. Като всички змии, и колумбийските дъгови бои могат да са непредсказуеми и лесно раздразнителни в периода на смяна на кожата си, поради стреса от смяната и помътненото им зрение.

Дъговите бои са отшелници, събират се само в размножителния период. Мъжките може да се чифтосват с много женски, които са яйцеживородни. Малките са развиват в тялото на майката, където се развиват в терморегулирана и богата на хранителни вещества среда, и при раждането си са напълно развити и самостоятелни в рамките на минути след раждането.[2]

Видът вирее добре в плен, въпреки че изисква много специфични условия като влажност и температура на въздуха. Храни се основно с мишки и плъхове. Смята се, че отглеждането му като домашен любимец е средно трудно, обикновено се опитомява в голяма степен и за да запази покорния си възприемчив характер трябва често да бъде хващан и държан.

  1. Mattison, C. 2007. "The New Encyclopedia of Snakes". Princeton University Press. ISBN 0-691-13295-X.
  2. а б O'Shea, M. 2007. Boas and Pythons of the World. Princeton, New Jersey: Princeton University Press. ISBN 0-691-13100-7.
  3. R.D. Bartlett, C.2004. "Rainbow Boas and Neotropical Tree Boas". Barron's Educational Series, Inc. ISBN 0-7641-2686-5.
  4. Ilo Hiler, Albinos. Young Naturalist. The Louise Lindsey Merrick Texas Environment Series, No. 6, pp. 28–31. Texas A&M University Press, College Station (1983).
  5. Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.
  6. ANIMAL BYTES – Boa Constrictor". Seaworld.org.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Epicrates cenchria maurus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​