Направо към съдържанието

Колорадо (река, Тексас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Колорадо.

Колорадо
Colorado River
Река Колорадо
Река Колорадо

Басейна на река Колорадо
Общи сведения
МестоположениеСАЩ, Тексас
Дължина1387 km
Водосб. басейн103 341 km²
Начало
МястоВ северозападната част на окръг Доусън, Тексас
Устие
МястоЗалив Матагорда на Мексиканския залив
Колорадо в Общомедия

Колорадо е най-дългата река изцяло в Тексас, САЩ. Тя извира в североизточната част на окръг Доусън и тече на югоизток в продължение на 1387 км и се влива в Мексиканския залив при залива Матагорда. Водосборният и басейн обхваща площ от 103 341 кв. км. По-големи градове по течението на реката са Остин, Колорадо Сити, Смитвил, Ла Гранж, Уортън и Матагорда.[1]

Река Колорадо вероятно е тази, която кадоанските народи наричат Канахатино или Пашохоно от някои други народи. Първоначално тя е наречена от испанците през 1684 г. Сан Клементе. Рене Робер дьо Ла Сал и дава името Ла Саблониера през 1687 г. Името Колорадо означава на испански „червен“. То е погрешно название, тъй като водата на реката е бистра, а не червена. Повечето историци днес са съгласни, че името Колорадо първо се прилага от Алонсо де Леон през 1690 г. не към настоящата река, а за река Бразос. Съществуват значителни доказателства в подкрепа на теорията, че имената на двете реки са разменени по време на период на испанските проучвания. Настоящите имена са добре установени преди края на испанското присъствие в Тексас.[1]

Реката първоначално тече през вълнистата прерията близо до Сан Саба, след това навлиза в хълмиста област и басейна на Ляно, след което преминава през серия от каньони, преди да достигне Остин. Над Остин земите по реката са обикновено груби, но под Остин реката преминава в плодородната крайбрежна низина. Основни притоци на Колорадо са Педерналес, Ляно, Сан Саба и Кончо. Колорадо има относително малък годишен отток, но въпреки това поражда един от най-сериозните дренажни проблеми в Тексас. В началото на 19 век бавното течение е образувало големи пясъчни и тинести наноси, които постепенно нарастват нагоре по реката, така че реката е била плавателна през 1839 г. само на 10 мили над устието. До 1858 г. ситуацията в окръзите Матагорда и Уортън става толкова лоша, че щата отпуска средства за изграждане на нов канал. Инженерния корпус на армията изгражда канала в средата на 1800те, но тъй като той не се поддържа след това наносите го запълват.[1]

След Гражданската война Колорадо престава да бъде важна транспортна артерия. Делтата на реката е почистена от наносите през 1925 г., а през 1936 г. е изграден нов канал от Мексиканския залив до град Матагорда като по този начин принуждават реката да отлага седиментите директно в залива. С отстраняване на наноса, Матагорда, която е основно Тексаско морско пристанище до този момент остава без излаз на море.[1]

Необходимостта от постоянен поток от вода за напояване в окръзите Уортън и Матагорда, в съчетание с необходимостта от мерки срещу наводненията са изградени езерата Травис и Бюканън. Три по-малки язовира са изградени в окръг Бърнет – Инкс, Джонсън и Марбъл Фолс, които се използват главно за енергийно производство.[1]

  1. а б в г д „Река Колорадо“ // Handbook of Texas online.