Колонада на Сан Лоренцо

Колонада на Сан Лоренцо
Местоположение
Колонада на Сан Лоренцо Местоположение в Италия Милано 45.458245, 9.181031
Страна	Италия
област	Лацио
град	Рим
Археология
Култура	Древен Рим
Епоха	Античност
Колонада на Сан Лоренцо в Общомедия

Колонадата на Сан Лоренцо са известни древноримски руини, разположени в предната част на базиликата „Сан Лоренцо“ в центъра на Милано, Северна Италия, близо до средновековната Порта „Тичинезе“. Представлява една от редките оцелели находки от императорския град.

История

Клонадата се състои от редица от 16 колони, високи приблизително 7,5 m, от мрамор от Мусо, с коринтски капители, поддържащи антаблемана. Пред тях има открит площад. При внимателно вглеждане колоните всъщност са 17ː на върха на арката, която се намира в центъра на колонадата, която разграничава 8 от едната страна и 8 от другата, има миниатюрна колона с кръст отгоре. Те идват от римски сгради, датиращи от II или III век, вероятно от езически храм, разположен в района на днешния площад „Санта Мария Белтраде“ .

През IV век колоните са поставени на това място след отстраняване на по-ранен езически храм или обществени бани. Средновековна порта „Тичинезе“ все още пази римски мраморни орнаменти. Колоните са транспортирани до сегашното им местоположение, за да бъде завършена базиликата „Сан Лоренцо“. Капителите пък идват от две различни сгради и са различни по стил и размер. Към долните капители е добавена дебелина от хоросан, за да се изравнят с останалите. Сглобката, която се вижда днес, е създадена през Средновековието, между XI и XII век, от която датират тухлените части, които завършват архитрава, с арката, увенчана от кръста в центъра на колонадата. Има и други сгради, облегнати на базиликата, сред които е параклисът на Св. Аквилин, забележителен с мозайки от римския период.

През XVI век при подготовката на официалното влизане в Милано на краля на Испания Филип II възниква идея да се разруши колонадата, за да се отвори пространство, но Феранте I Гонзага отхвърля предложението.

До 1935 г. пространството между базиликата и колоните е изцяло заето от жилищни сгради, опрени на фасадата на самата базилика. Плановете за запазване на колонадата и нейната реставрация довеждат до събарянето им и откриването на предната страна. След бомбардировките по време на Втората световна война църковният комплекс се оформя и откъм задната страна, където е изграден Паркът на базиликата. През 1937 г. е поставена бронзова статуя на император Константин I, свързана с Медиоланския едикт от 313 г., която е модерно копие на оригинален паметник от Късната античност, запазен в Рим. На новия площад първоначално има трамвайни релси, които обаче през 90-те години са преместени отвъд колонадата.

Колоните все още имат особено емоционално значение за миланците като видимо свидетелстват за историята на древния Медиоланум, оцелял от разрушителната ярост на готите, Фридрих I Барбароса и бомбардировките на Съюзниците във Втората световна война.

Галерия

• 
  Колонадата
• 
  Колонадата
• 
  Колонадата пред Сан Лоренцо
• 
  Базилика „Сан Лоренцо“
• 
  Надпис на Луций Вер

Вижте също

• Милано
• Сеньория Милано
• Миланско херцогство
• Списък на владетелите на Милано
• История на Милано
• Сфорца
• Висконти
• Замък на Сфорците
• Миланска катедрала
• Галерия „Виктор Емануил II“
• Исторически център (Милано)
• Свети Амвросий (Милано)
• Санта Мария деле Грацие
• Пиаца дел Дуомо
• Колонада

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Colonne di San Lorenzo и страницата Colonne di San Lorenzo в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.