Колонада на Сан Лоренцо
Колонада на Сан Лоренцо | |
![]() | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | ![]() |
област | Лацио |
град | Рим |
Археология | |
Култура | Древен Рим |
Епоха | Античност |
Колонада на Сан Лоренцо в Общомедия |
Колонадата на Сан Лоренцо са известни древноримски руини, разположени в предната част на базиликата „Сан Лоренцо“ в центъра на Милано, Северна Италия, близо до средновековната Порта „Тичинезе“. Представлява една от редките оцелели находки от императорския град.
История
[редактиране | редактиране на кода]Клонадата се състои от редица от 16 колони, високи приблизително 7,5 m, от мрамор от Мусо, с коринтски капители, поддържащи антаблемана. Пред тях има открит площад. При внимателно вглеждане колоните всъщност са 17ː на върха на арката, която се намира в центъра на колонадата, която разграничава 8 от едната страна и 8 от другата, има миниатюрна колона с кръст отгоре. Те идват от римски сгради, датиращи от II или III век, вероятно от езически храм, разположен в района на днешния площад „Санта Мария Белтраде“[1] .
През IV век колоните са поставени на това място след отстраняване на по-ранен езически храм или обществени бани.[2] Средновековна порта „Тичинезе“ все още пази римски мраморни орнаменти. Колоните са транспортирани до сегашното им местоположение, за да бъде завършена базиликата „Сан Лоренцо“. Капителите пък идват от две различни сгради и са различни по стил и размер. Към долните капители е добавена дебелина от хоросан, за да се изравнят с останалите. Сглобката, която се вижда днес, е създадена през Средновековието, между XI и XII век, от която датират тухлените части, които завършват архитрава, с арката, увенчана от кръста в центъра на колонадата. Има и други сгради, облегнати на базиликата, сред които е параклисът на Св. Аквилин, забележителен с мозайки от римския период.
През XVI век при подготовката на официалното влизане в Милано на краля на Испания Филип II възниква идея да се разруши колонадата, за да се отвори пространство, но Феранте I Гонзага отхвърля предложението[3].
До 1935 г. пространството между базиликата и колоните е изцяло заето от жилищни сгради, опрени на фасадата на самата базилика. Плановете за запазване на колонадата и нейната реставрация довеждат до събарянето им и откриването на предната страна. След бомбардировките по време на Втората световна война църковният комплекс се оформя и откъм задната страна, където е изграден Паркът на базиликата. През 1937 г. е поставена бронзова статуя на император Константин I, свързана с Медиоланския едикт от 313 г., която е модерно копие на оригинален паметник от Късната античност, запазен в Рим. На новия площад първоначално има трамвайни релси, които обаче през 90-те години са преместени отвъд колонадата.
Колоните все още имат особено емоционално значение за миланците като видимо свидетелстват за историята на древния Медиоланум, оцелял от разрушителната ярост на готите, Фридрих I Барбароса и бомбардировките на Съюзниците във Втората световна война.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Колонадата
-
Колонадата
-
Колонадата пред Сан Лоренцо
-
Базилика „Сан Лоренцо“
-
Надпис на Луций Вер
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Fiorio, Le chiese di Milano, p. 409, op. cit.
- ↑ Dissertation by Aimé Guillon, Milan, (1812) с. 4 – 15
- ↑ Succinte memorie intorno le sedici antiche colonne presso S. Lorenzo, Carlo Amati, (1831), page 7
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Colonne di San Lorenzo и страницата Colonne di San Lorenzo в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |