Направо към съдържанието

Колдплей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колдплей
Coldplay
Изпълнение на Колдплей. „Верайзън Уайърлес Амфитеатър“, Канзас
Изпълнение на Колдплей. „Верайзън Уайърлес Амфитеатър“, Канзас
Информация
ОтЛондон, Великобритания
СъздаванеЛондон, Англия, Великобритания
Стилалтернативен рок, пост–бритпоп[1][2]
Активностот 1997 г.
Музикален издателEMI, Parlophone Records, Capitol Records
УебсайтОфициален сайт
ЧленовеКрис Мартин
Гай Бериман
Уил Чемпиън
Джони Бъкланд
Колдплей
Coldplay
в Общомедия

Колдплей (на английски: Coldplay) е британска алтърнатив рок и пиано рок група от Лондон. Групата се състои от четирима души: Крис Мартин, Гай Бериман, Уил Чемпиън и Джони Бъкланд. Сформирана в 1998 г., през 2000 г. Coldplay добиват световна популярност със сингъла си Yellow. Скоро след това на бял свят идва и първият им албум Parachutes, който дебютира на Острова, оглавявайки чартовете. От албумите им са продадени над 35 милиона копия, което ги прави една от най-успешните групи на новото хилядолетие.

Историята на Колдплей започва през 1996 г. в University College London, където Крис Мартин среща Джони Бъкланд и двамата замислят сформирането на група. Скоро след това Гай Бериман, техен колега от университета, се присъединява към тях. Последно към групата се присъединява и Уил Чампиън – отличен музикант, който умее да свири еднакво добре на пиано, китара, бас, както и перкусии. Младежите решават да кръстят групата Coldplay.

Още през май 1998 г. Колдплей издава малка компилация, наречена Safety ЕР, включваща песните Bigger Stronger, No More Keeping My Feet on the Ground и Such a Rush. Тя е предназначена за промо към звукозаписните студия, както и за семеен и приятелски кръг, затова от 500-те копия само 50 достигат реалния пазар. През декември групата подписва договор с лейбъла Fierce Panda, с който осъществяват второто си издание, записано в рамките на само четири дни през февруари 1999 г. Името на албума е Brothers & Sisters EP и включва парчетата Brothers & Sisters Easy to Please и Only Superstition. Разпространен е в 2500 копия и скоро групата започва да набира популярност. След изпълняването на договора, през май 1999 г. Колдплей подписват договор с гигантската компания Parlophone за правата върху 5 албума. Месец по-късно на бял свят се появява The Blue Room EP, включващ песните Bigger Stronger, Don't Panic, (The Blue Room EP version), See You Soon, High Speed, Such a Rush. Издадени са 5000 копия, но въпреки успеха Колдплей е на ръба на разпадане, след като Крис Мартин изгонва Уил от групата, а след това го моли да се завърне. От чувство за вина, за кратък период от време Мартин посяга към алкохола. Групата решава да смени подхода си, за да остане сплотена и приема мотото: Един за всички, всички за един. Приходите трябва да се поделят по равно, а от групата ще бъде уволнен всеки, който употребява тежки наркотици.

През декември 1999 г. Колдплей са концентрирани върху работата по първия си албум. През март 2000 г. групата за първи път попада в класациите Топ 40, чрез песента Shiver, която е първата им песен, представена по MTV. Три месеца по-късно следва успехът на парчето Yellow, което достига #4 в UK Singles Chart и поставя групата в публичното полезрение. През юли 2000 г. излиза и първият им официален албум Parachutes. От лейбъла Parlophone очакват продажбите да достигнат 40 хил. копия до Коледа. Резултатът надминава всички очаквания – албумът е продаден 1,6 милиона пъти само във Великобритания. През ноември същата година Parachutes каца отвъд океана, бележейки невероятен успех в Северна Америка. През 2002 г. групата печели Грами за Best Alternative Music Album (Най-добър алтернативен албум).

През октомври 2001 г. Колдплей започва записите по следващия си проект, който излиза през август 2002 г. под името A Rush of Blood to The Head. Албумът е на върха на чартовете на Острова още с дебюта си, а пилотният сингъл Politik е вдъхновен от атаките на 11 септември. Албумът включва песните Politik, In My Place, God Put a Smile upon Your Face, The Scientist, Clocks, Daylight, Green Eyes, Warning Sign, A Whisper, A Rush of Blood to the Head, Amsterdam. Групата предприема едногодишно световно турне, по време на което излиза и Live 2003 DVD, което включва и една нова песен Moses (посветена на бъдещата жена на Мартин, Гуинет Полтроу). През 2003 г. групата е отличена с 2 награди Грами, а през 2004 г. песента Clocks е обявена за песен на годината.

Албумът излиза през юни 2005 г. под името X&Y и благодарение на 8,5 милиона копия, той става най-продаваният албум в света за годината. Той дебютира #1 в 28 държави и е вторият най-бързо продаван албум в историята на Обединеното кралство.

Групата е ангажирана с редица социални и политически дейности, като най-голямо внимание за тях привлича кампанията Make Trade Fair. Колдплей дава 10% от печалбите си в интерес на тази кампания, а Крис Мартин носи доста често логото, изрисувано върху лявата му ръка, както и на пианото, на което изпълнява концертите си.

Viva la Vida or Death and All His Friends

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2008 година Колдплей официално обявява името и датата на издаване на новия си студиен албум. Името е взето от картина на популярната мексиканска художничка Фрида Кало, а датата на издаване е обявена за 16 юни 2008 г. Viva la Vida or Death and All His Friends е продуциран от Брайън Ено, а разпространителят отново е продуцентска къща ЕМИ. През април групата обявява официално кои песни ще се появят в албума. Това са песните Life in Technicolor, Cemeteries of London, Lost!, 42, Lovers In Japan/Reign Of Love, Yes, Viva La Vida, Violet Hill, Strawberry Swing и Death and All His Friends.[3]. През април Колдплей започват заснемането на клип за първия си сингъл – Violet Hill. Песента е пусната безплатно на официалната страница на групата на 29 април 2008 г. и за период от една седмица е достъпна за сваляне. Само за първите 24 часа са регистрирани 600 хил. даунлоуда. Албумът излиза на 12 юни и само във Великобритания постига продажби от 125 хил. броя за първия ден и 302 074 броя за първите 3 дни след излизането, дебютирайки на първо място по продажби.[4]

Mylo Xyloto е последната за момента авторска компилация на бандата, която излиза на пазара на 24 октомври 2011 г. под лейбъла Capitol, Parlophone.

  1. Deusner, Stephen M. Coldplay: LeftRightLeftRightLeft | Album Reviews // Pitchfork, 1 юни 2009. Посетен на 15 май 2012.
  2. Dowling, Stephen. Entertainment | Are we in Britpop's second wave? // BBC News, 19 август 2005. Посетен на 15 май 2012.
  3. Официален уебсайт на продуцентска къща ЕМИ // Архивиран от оригинала на 2008-04-20. Посетен на 2008-04-18.
  4. Агенция Ройтерс: „Колдплей засенчва конкуренцията“ // Архивиран от оригинала на 2008-10-15. Посетен на 2008-06-17.