Кокугаку

„Кокугаку“ (на японски: 国学, букв. „държавна наука“ или „наука за държавата“) представлява научно течение и школа в японската филология и философия през периода Едо.

Последователите на тази школа си поставят за цел да променят фокуса на японската литература и философия от доминиращите тогава китайски, конфуциански и будистки текстове към ранните японски класически литературни произведения.^[1]

Развитие

Кокугаку първоначално се развива през 17-и и 18 век под формата на „Когаку“(古学, букв. „древна наука“), „Уагаку“ (和学, букв. „японска наука“) и т.нар. „Инишие манабу“ (古学ぶ, букв. „наука за древността“) като последният термин е предпочитан от най-значимия представител на Кокугаку, Мотоори Норинага. Школата Кокугаку черпи от шинтоизма и класическата японска литература, която олицетворява своеобразен „Златен век“ за културата и обществото. Нейните последователи се съсредотоават върху класическата японска поезия, зародила се преди феодалните кланове през 12 век, както и други културни постижения, които показват „духа на Япония“. Един често срещан мотив, върху който се набляга е т.нар. „моно но аваре“ (物の哀れ, букв. „съпричастие към нещата“) или съпричастността и тъгата по мимолетното в живота.

Терминът „Кокугаку“е добива популярност през 19 век чрез Хирата Ацутане и трябва да отличава школата от „Кангаку“ (漢学, букв. „китайска наука“). Често той се превежда като „местна наука“ (в смисъл на японска) и се противопоставя на китайските неоконфуциански трактати. Последователите на Кокугаку често критикуват конфуцианските философи за техните ограничаващи нравоучения и се опитват да „възродят“ японската култура преди тя да бъде заменена от чужди модели на мислене и поведение.

Четиримата най-известни представители на това течение са Мотоори Норинага, Када но Азумамаро, Камо но Мабучи и Хирата Ацутане. Освен тях принос имат и Хагивара Хиромичи, Мотоори Охира, Мотоори Харунива, Накане Котей, Уеда Акинари, Дате Мунехиро, Фуджитани Мицуе, Тачибана Морибе и Катори Нахико.

Кокугаку повлиява силно на движението Сонно Джои, което води до падането на шогуната Токугава и Реставрацията Мейджи.

Принципи

Основен принцип на школата Кокугаку е изначалната чистота на японската нация, която ще разкрие своето величие след като се премахне чуждото (китайско) влияние.^[1]

Хирата Ацутане развива идеята за божествения произход на целия японски народ, не само на императорския двор и няколко благороднически рода.

Бележки

↑ ^а ^б Earl, David Margarey, Emperor and Nation in Japan, Political Thinkers of the Tokugawa Period, University of Washington Press, 1964, pp. 66 ff.

Библиография

Harry Harootunian, Things Seen and Unseen: Discourse and Ideology in Tokugawa Nativism. Chicago: University of Chicago Press 1988.
Mark McNally, Proving the Way: Conflict and Practice in the History of Japanese Nativism. Cambridge, MA: Havard UP, 2005.
Peter Nosco, Remembering Paradise. Nativism and Nostalgia in Eighteenth Century Japan. Cambridge, MA: Havard UP, 1990.
Michael Wachutka, Kokugaku in Meiji-period Japan: The Modern Transformation of 'National Learning' and the Formation of Scholarly Societies. Leiden, Boston: Global Oriental, 2013.

Външни препратки

The Kokugaku (Native Studies) School.
Kokugaku – Encyclopedia of Shinto.

[:0-1] а ^б Earl, David Margarey, Emperor and Nation in Japan, Political Thinkers of the Tokugawa Period, University of Washington Press, 1964, pp. 66 ff.

[1]