Козма Георгиев (свещеник)
| Козма Георгиев | |
| български духовник | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 септември 1940 г.
|
Козма Иванов Георгиев е български духовник, просветен деец, революционер и общественик от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1870 година в централномакедонския български град Прилеп, тогава в Османската империя. Получава добро образование в родния си град, в Битоля, Охрид.[1] Учи в Одринската и Киевската духовна семинария.[2] Учителства в родния си град. Ръкоположен е за свещеник от екзарх Йосиф I Български[1] и става свещеник в Прилеп. Влиза в националноосвободителното движение на българите в Македония и е съратник на Даме Груев.[2]
В 1894 година заминава за Свободна България, където се установява в Силистра.[2] Служили 44 години в силистренската черква „Св. св. Петър и Павел“.[1] Отец Георгиев е добър и популярен проповедни, който и пише на религиозни и обществени теми във вестниците „Наш глас“ и „Пробуда“. Пише върху Фойербах и се изказва остро против комунизма.[1]
В Силистра участва активно в дейността на македонските българи. Като деец на Македоно-одринската организация е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Силистренското дружество.[3]
Умира в Силистра на 7 септември 1940 година, датата на подписване на Крайовската спогодба, с която градът се връща на България. Последният текст, който създава е приветствено слово за българските войски. Погребан е в старите силистренски гробища.[1] Построената от него къща в Силистра е запазена на улица „Москва“ № 1, до Дунавската градина, срещу старите турски казарми.[1] Синовете му са Благой (Блажо) Кузманов, адвокат, председател на мъжкия хор „Гусла“ в 1931 - 1932 година и на туристическото дружество в 1941 година,[1] Иван Кузманов, завършил право и класическа филология в Букурещ, учител по латински и френски език и директор на българската гимназия в Добрич,[1][2] Хараламби Кузманов, агроном, женен за румънка, живееща в Букурещ, Здравко Кузманов, ветеринарен лекар, живеещ в Русе.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Бояджиев, Пирин. Къщата на свещеник Козма Георгиев // Стара Силистра. Посетен на 30 януари 2023 г.
- ↑ а б в г Бешков, Любен. Добруджа през вековете. „Добруджа“, 1999. с. 407.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
