Клиф Ричи
| Клиф Ричи | |
| Cliff Richey | |
 Клиф Ричи, 1972 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  САЩ |
| Роден | 31 декември 1946 г.
|
| Кариера | |
| Професионална | 1962 (аматьор) |
| Оттеглил се | 1979 |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 761 – 322 |
| Титли от ATP | 45[1] |
| Най-висока позиция | 6 (1970, панел Мартини-Роси) |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 1/4 финал 1967 |
| Ролан Гарос | 1/2 финал 1970 |
| Уимбълдън | 1/4 финал 1971 |
| ОП на САЩ | 1/2 финал 1970, 1972 |
| Двойки | |
| Победи-загуби | 62 – 100 |
| Титли от ATP | 1 |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 1/4 финал 1967 |
| Ролан Гарос | 1/4 финал 1971 |
| Уимбълдън | 2-ри кръг 1967, 1968, 1969 |
| ОП на САЩ | 2-ри кръг 1971 |
| Турнири от Големия шлем | |
| Ролан Гарос | 1/4 финал 1969 |
| Уимбълдън | 2-ри кръг 1964, 1966, 1967 |
| ОП на САЩ | 1/4 финал 1970 |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | САЩ Шампион 1969, 1970 |
| Информацията е актуална към 1 януари 2025 | |
| Клиф Ричи в Общомедия | |
Джордж Клифърд Ричи младши (на английски: George Clifford Richey Jr.) е американски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Джордж Клифърд Ричи младши е роден на 31 декември 1946 г. в Сан Анджело, Тексас.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Клиф Ричи постига най-високо класиране в ранглистата на сингъл до световен номер 6. Достига до четвъртфинална фаза на сингъл на всичките четири турнира от Големия шлем.
Клиф Ричи печели Купа Дейвис през 1969 г. срещу Румъния, но не участва активно. Той е активен член на отбора, който печели Купа Дейвис през 1970 г., той печели и двата си мача на сингъл във финала срещу Западна Германия и е избран за най-полезния играч.[2] През септември 1971 г. Ричи напусна отбора за Купа Дейвис преди финала срещу Румъния, позовавайки се на несъгласието си с USLTA относно избора на настилка и липсата на консултация с играчите. Като цяло Ричи участва в седем мача за Купа Дейвис между 1966 и 1970 г. и записва рекорд от десет победи и три загуби.[3]
Клиф Ричи е победител в първата Гран При тенис верига, организирана през 1970 г., като завършва пред Артър Аш и Кен Розуол.[4] Най-високото му класиране на сингъл в кариерата е световен номер 6, постигнат през 1970 г., и номер 1 в САЩ за същата година. Класирането под номер 1 е решено от изхода на полуфиналния мач на Пасифик Коуст Чемпиъншипс срещу неговия пряк конкурент Стан Смит и в крайна сметка се сведе до само една точка, когато и двамата играчи имаха мач-пойнт при 4-4 в внезапен смъртен тайбрек на последния сет.[5][6][7]
През първите години на Оупън ерата, която започва през 1968 г., Ричи избира да бъде независим професионалист, но през април 1972 г. той става професионалист по договор, като подписва четиригодишен договор с Ламар Хънт, и се присъединява към Световното първенство по тенис.[8][9]
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Финали (45 титли; 72 финала)
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Players: Richey, Cliff // Tennismem SL. Посетен на 4 June 2023.[неработеща препратка]
- ↑ Grimsley, Will. Four Americans in Tennis Quarter-final // The Day. September 9, 1970.
- ↑ Davis Cup player profile – Cliff Richey // ITF.
- ↑ World of Tennis 1971. London, Queen Anne Press, 1971. ISBN 978-0362000917. с. 133–135.
- ↑ Bud Collins. The Bud Collins History of Tennis. 2nd. [New York], New Chapter Press, 2010. ISBN 978-0942257700. с. 706, 707.
- ↑ United States Tennis Association. Official Encyclopedia of Tennis. Rev. and updated 1st. New York, Harper & Row, 1979. ISBN 0060144785. с. 427.
- ↑ Richey, Cliff. Acing Depression : A Tennis Champion's Toughest Match. New York, New Chapter Press, 2010. ISBN 978-0942257663. с. 1–4.
- ↑ Cliff Richey Says he May Earn Less but prefers to be his own Boss in Tennis // Gettysburg Times, February 18, 1971. Посетен на September 25, 2012.
- ↑ Richey Goes Over To Hunt's Group With 4-Year Pact // The New York Times, April 12, 1972. Посетен на September 25, 2012.
