Клинт Мансел
| Клинт Мансел Clint Mansell | |
| английски музикант | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Инструменти | клавирен инструмент |
| Активност | от 1981 г. |
| Участник в | Pop Will Eat Itself |
| Уебсайт | iamclintmansell.com |
Клинт Мансел (на английски: Clinton Darryl Mansell) е английски композитор, музикант, бивш вокалист и китарист на групата Pop Will Eat Itself.
След разформироването на групата Pop Will Eat Itself през 1996 година, Мансел е нает от своя приятел режисьора Дарън Аронофски да напише музиката към филма π.[1] След това Мансел работи и по следващия филм на Аронофски – Реквием за една мечта, като музиката към филма е приета много добре от публиката.[2] Основната композиция „Lux Æterna“ става изключително популярна и е включвана в много реклами и филмови трейлъри.[3][4][5]
Композираната от Клинт Мансел музика към филма Изворът на живота е номинирана за „Най-добра музика към филм“ на 64-тите годишни награди „Златен глобус“. Някой от другите известни филми с музика на Мансел са: Луна, Димящи аса, Кечистът, Черният лебед.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Клинт Мансел е бивш вокалист на групата Pop Will Eat Itself (PWEI). Когато PWEI подписват договор с музикалната компания „Nothing Records“, Мансел се сприятелява с Трент Резнър[6] и пее като беквокалист в албума „The Fragile“ на основаната от Резнър група Найн Инч Нейлс.
След като Мансел композира музиката към филма Пи на Дарън Аронофски, режисьора кани Мансел и за следващия си филм Реквием за една мечта.[1] След първото им сътрудничество през 1996 г., Мансел композира музиката за всички следващи филми на Аронофски.[7]
Други известни работи на Мансел е музиката към филма Ямата, музиката за пилотния епизод на От местопрестъплението: Ню Йорк, музиката за по-късните филми на Аронофски – Изворът на живота, която е номинирана за „Най-добра музика към филм“ на 64-тите годишни награди „Златен глобус“ и Кечистът.[8] Мансел участва в писането на музиката за „HBO's Voyeur“. Музиката му е използвана като основа за песента на Лил Джон – „Throw It Up“. Една от последните работи на Мансел е по саундтрака на филма от 2010 г. Черен лебед.[9]
Клинт Мансел придобива „култов статут“. След като саундтрака към филма Димящи аса излиза без голяма част от музиката композирана от Мансел, режисьора Джо Карнахан признава, че е получил много „безсрамни заплахи“ заради липсващите песни.[10]
Музика на Мансел във филмови трейлъри
[редактиране | редактиране на кода]Трейлърът към филма Властелинът на пръстените: Двете кули съдържа преправена версия на песента „Lux Æterna“ в изпълнение на оркестър и хор.[3] „Новата“ песен наречена „Requiem for a Tower“ е написана специално за трейлъра.[3]
„Lux Æterna“ е изключително популярна, като и двете, оригинала и версията „Requiem for a Tower“ се появяват в много реклами и трейлъри, включително за рекламата на мача между Бостън Ред Сокс и Ню Йорк Янкис от Мейджър Лийг Бейзбол сезон 2007 и в трейлъри към филмите: Затура: Космическо приключение (Zathura), Шифърът на Леонардо,[4] Проектът: Sunshine (Sunshine), Мисия Вавилон (Babylon A.D.) и сериалите Изгубени и Топ Гиър. „Lux Æterna“ също е използвана от телевизия Скай Спортс, като музика за предаването „Soccer Saturday“ от 2007 до 2009 г. Песента е използвана и в „Америка Търси Таланти“ за представяне на журито и след леко преправяне, новата версия на песента се използва постоянно в предаването.
Парчето на Клинт Мансел – „Death Is the Road to Awe“, което е включено в саундтрака на филма Изворът на живота, се използва за трейлърите на филмите Аз съм легенда, Мъглата (The Mist), Фрост/Никсън (Frost/Nixon) и за трейлъра на „The Final Cut“ версията на филма Блейд Рънър.
Филми с музика на Клинт Мансел
[редактиране | редактиране на кода]- Пи, (Pi) 1998
- Реквием за една мечта, 2000
- На запад, (World Traveler) 2001
- Ямата, (The Hole) 2001
- Рекетьори, (Knockaround Guys) 2001
- Дъжд, (Rain) 2001 г.
- Увлечение, (Abandon) 2002
- Убийство по учебник, (Murder by Numbers) 2002
- Сони, (Sonny) 2002
- The Hire – BMW Short Films Series, 2002
- 11:14, 2003
- Без заподозрени, (Suspect Zero) 2004
- Сахара, (Sahara) 2005
- Doom, (Doom) 2005
- Изворът на живота, (The Fountain) 2006
- Вярвай му, (Trust the Man) 2005
- Димящи аса, (Smokin' Aces) 2006
- Мраз, (Wind Chill) 2007
- В стената, (In The Wall) 2007
- Определено, може би, (Definitely, Maybe) 2008
- Кечистът, (The Wrestler) 2008
- Кръв: Последният вампир, (Blood: The Last Vampire) 2009
- Луна, 2009
- Аферата Феъруел, (L'affaire Farewell) 2009
- Любовен рикошет, (The Rebound) 2010
- Черният лебед, (Black Swan) 2010
- Последната нощ, (Last Night) 2010
- Безпощадно, (Faster) 2010
- Изгубена невинност, (Stoker) 2013
- Разврат, (Filth) 2013
- Ной, (Noah) 2014
Игри с музика на Клинт Мансел
[редактиране | редактиране на кода]- Mass Effect 3 [11], 2012
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Pete Paphides Clint Mansell: pop ate itself, and out popped Hollywood Архив на оригинала от 2011-06-15 в Wayback Machine. The Times посетен на 14.05.2010 г.
- ↑ Requiem for a Dream – Clint Mansell Allmusic посетен на 31 януари 2011 г.
- ↑ а б в Requiem for a Tower Dream – Single iTunes
- ↑ а б The Da Vinci Code Trailer посетен на 31 януари 2011 г.
- ↑ Sundance 2009 Composers – Clint Mansell Broadcast Music Incorporated посетен на 31 януари 2011 г.
- ↑ Clint Mansell: Aronofsky, Reznor and Me, Part One, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://www.webcitation.org/68nxzPTKO?url=http://www.sabotagetimes.com/music/clint-mansell-aronofsky-reznor-and-me-part-one/, посетен на 5 юни 2011
- ↑ Bray, Elisa (28 януари 2011) Duo Darren Aronofsky and Clint Mansell score on pointes The Independent посетен на 31 януари 2011 г.
- ↑ 64th Golden Globe Awards nominations
- ↑ McNulty, Bernadette (20 януари 2011) Clint Mansell interview for Black Swan soundtrack The Daily Telegraph
- ↑ Clint-Mansell–biography[неработеща препратка]
- ↑ Lambrechts, Stephen. Film Composer Clint Mansell to Score Mass Effect 3 // IGN.com. 9 февруари 2011. Посетен на 30 март 2011.
