Голямо депресивно разстройство
| Голямо депресивно разстройство | |
 Една от последните картини на Винсент Ван Гог, „Пред портите на вечността“ | |
| Специалност | психиатрия |
|---|---|
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-11 | 6A70 |
| МКБ-10 | F33 |
| OMIM | 608516 |
| База данни eMedicine | med/532 |
| Голямо депресивно разстройство в Общомедия | |
Голямото депресивно разстройство (ГДР) е психическо или душевно разстройство, свързано с дълготрайно чувство на тъга или отчаяние.[1] Известно е още като рекурентно депресивно разстройство, клинична депресия, униполарна депресия или униполарно разстройство; голяма депресия[2]. В своята същност това е психично разстройство, характеризиращо се с всеобхватно потиснато настроение, придружено с ниска самооценка и загуба на интерес или удоволствие от дейности, които нормално иначе носят удовлетворение и радост.
Голямото депресивно разстройство засяга приблизително 216 милиона души (3% от световното население) през 2015 г.[3] Съотношението на хората, които са засегнати от разстройството в даден етап от живота си, варира от 7% в Япония до 21% във Франция.[4] Като цяло, нивата му са по-високи в развитите страни (15%), отколкото в развиващите се страни (11%).[4] Най-често възниква през 20-те или 30-те години на човек, като по принцип жените страдат двойно по-често от мъжете.[5][4] Около 2 – 8% от възрастните с голямо депресивно разстройство умират от самоубийство.[6][7]
Причини
[редактиране | редактиране на кода]Причините биват биологични, психологични (емоционални склонности), социални, злоупотреба с алкохол и други субстанции. Причини, фактори и свързани състояния:[8]
- Настъпило негативно събитие – загуба на близък човек, травма, развод, болестно състояние.
- Социални или психологически фактори, стрес, нужда от промяна в начина на живот.
- Физиологични фактори – ниски нива на невротрансмитери, хормонален дисбаланс.
- Медикаментозна зависимост, злоупотреба.
- Генетично предразположение.
Социални
[редактиране | редактиране на кода]Бедността или социалната изолация са асоциирани с увеличен риск от психически проблеми.[9] Например кварталното социално разстройство (в квартали с голяма концентрирана бедност, криминалност или продажба на наркотици) може да е рисков фактор за ГДР, като в същото време квартали с по-добър социо-икономически показател и с повече удобства имат положително влияние.[10]
Различните типове тормоз – например тормоз върху деца, психически тормоз, сексуален тормоз са също асоциирани като увеличаващи риска от развитието на депресивно разстройство в по-късна фаза.[11]
При наличието на стресиращи събития и необходимостта от социална подкрепа, при липсата ѝ това може да доведе до депресия.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.insighting.eu
- ↑ това може да се използва и разговорно като описващо силно депресивно състояние, за икономическата криза виж Голямата депресия
- ↑ GBD 2015 Disease and Injury Incidence and Prevalence Collaborators. Global, regional, and national incidence, prevalence, and years lived with disability for 310 diseases and injuries, 1990 – 2015: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2015 // Lancet 388 (10053). October 2016. DOI:10.1016/S0140-6736(16)31678-6. с. 1545 – 602.
- ↑ а б в The epidemiology of depression across cultures // Annual Review of Public Health 34. 2013. DOI:10.1146/annurev-publhealth-031912-114409. с. 119 – 38.
- ↑ American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders // American Psychiatric Publishing, 2013. Посетен на 22 юли 2016.
- ↑ Richards, C. Steven, O'Hara, Michael W. The Oxford Handbook of Depression and Comorbidity. Oxford University Press, 2014. ISBN 978-0-19-979704-2. с. 254.
- ↑ Strakowski, Stephen, Nelson, Erik. Major Depressive Disorder. Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0-19-026432-1. с. PT27.
- ↑ www.insighting.eu
- ↑ ((en)) Raphael B. Unmet Need for Prevention // Unmet Need in Psychiatry:Problems, Resources, Responses. Cambridge University Press, 2000. ISBN 0-521-66229-X. с. 138 – 39.
- ↑ ((en)) Kim, D. Blues from the neighborhood? Neighborhood characteristics and depression. // Epidemiologic reviews 30. 2008. DOI:10.1093/epirev/mxn009. с. 101 – 17.
- ↑ ((en)) Heim C, Newport DJ, Mletzko T, Miller AH, Nemeroff CB. The link between childhood trauma and depression: insights from HPA axis studies in humans // Psychoneuroendocrinology 33 (6). 2008. DOI:10.1016/j.psyneuen.2008.03.008. с. 693 – 710.
- ↑ ((en)) Vilhjalmsson R. Life stress, social support and clinical depression: A reanalysis of the literature // Social Science & Medicine 37 (3). 1993. DOI:10.1016/0277-9536(93)90264-5. с. 331 – 42.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Major depressive disorder в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |