Клеопатра (Понт)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Клеопатра.
| Клеопатра | |
| понтийска принцеса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Баща | Митридат VI |
| Майка | Лаодика |
| Братя/сестри | Фарнак II |
| Съпруг | Тигран II |
| Деца | Артавазд II |
Клеопатра от Понт (* 110 пр.н.е.) е понтийска принцеса. Известна е като Клеопатра Стара, за да се различава от сестра си, която носи същото име. Съпруга е на арменския цар Тигран Велики.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Клеопатра е родена и израства в Понтийското царство. Тя е една от дъщерите на цар Митридат VI Евпатор и царица Лаодика.
Клеопатра се омъжва за Тигран през 94 пр.н.е., като с тяхната сватба се сключва политически и военен съюз между Понт и Армения. По това време Тигран е на 47 години, докато тя е само на 16 години. Тя играе важна роля в живота на Тигран и в управлението на Армения. Клеопатра и Тигран имат няколко сина: Зариадър (Zariadres), Артавазд II, (още един син с неизвестно име), Тигран и дъщеря, която се омъжва за цар Пакор I от Партия.
За разлика от Митридат VI, Тигран има различно виждане при воденето на външната си политика спрямо Римската република. Въпреки че води кратка война срещу римляните, в крайна сметка Тигран сключва мирен договор с тях след битката при Арташат. В резултат на действията на Тигран, Клеопатра под натиск от баща си настройва своите синове против Тигран и ги кара да го предадат. Синовете правят неуспешен опит за свалянето на арменския владетел. Зариадър и по-малкия му брат (неизвестния) са екзекутирани от Тигран.
През 66 пр.н.е. Помпей пленява Тигран (синът) и го пращя в Рим като заложник. Тигран по-късно успява да избяга със съдействието на Публий Клодий Пулхер, римския историк Квинт Асконий Педиан описва събитието.[1] Клеопатра бяга при баща си и живее през остатъка от живота си в Понт.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Asconius, on Cicero's Pro Milone (37) HAEC VIAM APPIAM MONUMENTUM NOMINIS SUI NECE PAPIRI CRUENTAVIT
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- A. Mayor, The Poison King: the life and legend of Mithradates, Rome’s deadliest enemy, Princeton University Press, 2009
- Khachʻatryan, Hayk (2001) Queens of the Armenians: 150 biographies based on history and legend, Sekhpossian, Nouné (transl.); Merguerian, Barbara J. (Ed.), Yerevan: „Amaras“; Boston, MA: Armenian International Women’s Association Press, ISBN 0-9648787-2-0
- Плутарх, Живота на Крас 19; 22; 33.
- Tigranes II the Great Архив на оригинала от 2013-01-29 в Wayback Machine. от Livius.org