Тибетски език

Тибетски език བོད་སྐད
/pʰøkɛʔ/
Страна	Китай, Индия, Непал, Бутан, Пакистан
Регион	Тибет
Говорещи	6 150 000
Писменост	тибетска азбука
Систематизация по Ethnologue
Китайско-тибетски Тибето-бирмански Бодски Тибетски
Официално положение
Официален в	Тибетски автономен регион
Регулатор	Комитет за стандартизация на тибетския език
Кодове
ISO 639-1	bo
ISO 639-2	tib, bod
ISO 639-3	bod
Уикипедия на Тибетски език
Тибетски език в Общомедия

Тибетският език (тиб. བོད་སྐད་, Вайли bod skad, пинин phökä’) е език, принадлежащ на тибето-бирманското подсемейство на сино-тибетското езиково семейство.

На стандартен тибетски език се говори в Тибет в района на Лхаса, Тибетски автономен регион, а диалектите му са разпространени и в други райони на КНР, също както в Индия, Непал, Бутан и Пакистан (на диалектите балт и пуриг).

Около шест милиона души говорят на тибетски език.

История

Възникването на литературния тибетски език се свързва със създаването на писмеността от Тхонми Самбхота и проникването на будизма в Тибет (най-старият паметник е надписът от VII век в манастира Самие). Литературният език се формира при преводите на каноническата литература от санскрит (превода Трипитака от VIII век). По-нататък на тибетски език се създават литературни произведения от различни жанрове: исторически (например съчиненията на Бутон Ринчен Друб от XIV век), религиозни (Дзонкапа, XIV-XV век), художествени (стиховете на Миларепа от XI–XII век, Далай-лама VI от 1683 г. до 1706 г.).

Съвременният литературен тибетски език е запазил от древни времена традиционния правопис; граматиката му е изменена незначително, промените засягат предимно лексиката.