Направо към съдържанието

Пинин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тибетски пинин)

Пинин (кит. 拼音, pīnyīn, буквално „свързане на звуци“) е транскрипция на китайския език на основа на латинската азбука. В Китайската народна република (КНР) пинин има официален статут.

Пинин е приет през 1958 година и е адаптиран през 1979. Днес се използва в цял свят като официална латинска транскрипция на имената и названията в КНР.

Тук ще направим опит за подобна транскрипция на български.

Произношение

[редактиране | редактиране на кода]

Основното използване на пинин в китайските училища е да се усвои книжовният китайски език – мандарин. Поради голямото разнообразие от говорни езици в Китай, децата, общувайки у дома на майчиния си език, изучават говоримия Мандарин в началното училище посредством пинин.

Произнасянето на думата в китайския условно може да се раздели на начало и окончание на думата. Началото се състои от стартова съгласна или полугласна, докато окончанието се състои от всички възможни комбинации на междинните звуци (полугласните предхождат гласните) и завършва на гласна или съгласна (акорд).

Начало

[редактиране | редактиране на кода]

Във всяка клетка по-долу горният ред индикира фонема от международната фонетична азбука, средния ред – пинин, а долният – съответния български звук.

Двуустнени (двубърнени) Устнено-зъбни Артикулярни Венечно-небни Ретрофлексни Венечно-небни Небни Заднонебни
Преградни [p]
b
б 		[pʰ]
p
п 		[t]
d
д 		[tʰ]
t
т 		[k]
g
г 		[kʰ]
k
к
Носови [m]
m
м 		[n]
n
н
Преградно-проходни [ts]
z
дз 		[tsʰ]
c
ц 		[ʈʂ]
zh
дж 		[ʈʂʰ]
ch
ч 		[tɕ]
j
дз 		[tɕʰ]
q
ц
Проходни [f]
f
ф 		[s]
s
с 		[ʂ]
sh
ш 		[ʐ]1
r
ж 		[ɕ]
x
с 		[x]
h
х
Странични [l]
l
л
Приблизителни [w]2
w
у 		[ɻ]1
r
р 		[j]3
y
й

1/ɻ/ фонетически може да бъде /ʐ/ (звучна ретрофлексна проходна съгласна). Произношението варира сред различните диалекти и звуковете не са разглеждат като две отделни фонеми.
2 буквата „w“ може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между /w/ и /u/
3 буквата „y“ може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между /j/ и /i/

Установеното подреждане (с изключение на w и y), произлиза от систамена на Джуин:

б п м ф д т н л г к х дз ц с дж ч ш ж дз ц с

Окончания

[редактиране | редактиране на кода]

Лявата колона на таблицата по-долу индикира стартовия звук на окончанието, а първият ред заключителните (акорд) звуци на пинин, докато вътрешните клетки указват съответния български звук.

Среда Акорд A E I IR N NG NR O R U
A а ай ар ан ан ар ао
E ъ ей ън ън ър ар
I и я йе ю
IA я ян ян яо яр
O о ун оу оу
U у уей ун уър уо
UA уай уан уар
W уа у
Y я йе и ю

В китайския език звукът ю е доста употребяван и звучи в широка гама от мекото ьо, през смекченото йю до нормалното наше ю и приповдигнатото към края юй. За изписванети му в пинин могат да се използват съчетания като: ü, üa, üe, io, iu, yu, you.

Тонове

[редактиране | редактиране на кода]

Тоновете в китайския език играят изключително важна роля. Съчетание от еднакви знаци, произнесени с различна интонация, има различно значение.

Например:

Диаграма на четирите тона в путунхуа

mā – мама

má – коноп

mă – кон

mà – ругая

Приети са четири тона в стандартния китайски език (普通话 Pǔtōnghuà путунхуа):

1. Равен – обозначава се с чертичка над главния гласен звук на сричката в пинин (¯).

2. Възходящ – обозначава се с дясно ударение (´).

3. Нисък вълнообразен – обозначава се с отметка (˘).

4. Низходящ – обозначава се с ляво ударение (`).

5. Неутралният тон не се придружава от никакъв графичен знак.

За илюстрация може да се използва приложената диаграма на тоновете.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пинин&oldid=12324405“.