Класическа демография
Класическата демография е дял от историческата демография, който изучава демографията в класическия период на древността и античността.
По принцип класическата демография се фокусира върху средиземноморския басейн с островите и крайбрежните и свързани територии и в този смисъл по логиката на изопериметричната задача, се ограничава до демографските процеси в този регион, макар че извън средиземноморието остават високоразвитите култури и цивилизации на Персия, Индия и Китай, които също са обект на демографски интерес за класическата демография.
Също така, класическата демография проследява популационните процеси и изменения (раждаемост, смъртност, съотношение между етносите и половете и т.н.) още от бронзовата ера до края на Западната Римска империя, т.е. във всички древни общества.
Класическият демографски период се характеризира с демографския взрив през античността по времето на подема на древногръцката и древноримската цивилизации, който е последван от постепенен упадък, най-често обясняван от марксическата историография с икономическата и социална дезинтерграция и установяването на феодалната агрокултура в средновековието, ведно с християнската религия (в идеологически аспект). В действителност всеобщите, т.е. глобалните обществени процеси са доста по сложни, най-вече поради започналото велико преселение на народите, което довело след себе си и най-големия бич в човешката история - чумата. Чумните пандемии са основна причина за намаляването на населението и за демографския срив, а понякога и катастрофи, които обезлюдили цели региони през средновековието.
Класическата демография се фокусира върху древногръцката и древноримската популации от времето на походите на Александър Велики, но предвид на обстоятелството, че до цялостно преброяване на населението се стига едва по времето на налагането на империума, т.е. с началото на нашата ера, то за класическа демография в пълния ѝ обем и смисъл се говори едва от времето на Христос насам, т.е. в рамките на първите пет века от новата ера - до вандалската война с последвалата я юстинианова чума.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]Древна Гърция
- Mogens Herman Hansen: The Shotgun Method: The Demography of the Ancient Greek City-State Culture, Columbia and London: University of Missouri Press, 2006, ISBN 978-0-8262-1667-0 (Review)
Римска република и империя
- Brunt, Peter A.: Italian Manpower, 225 B.C.- A.D. 14, Clarendon Press: Oxford, 1971
- Kron, Geoffrey, "The Augustan Census Figures and the Population of Italy", Estratto da Athenaeum: Studi di Letteratura e Storia dell’Antichita, Vol. 93, Fasc. 2 (2005) pp. 441-495
- Fenoaltea, Stefano: "Slavery and Supervision in Comparative Perspective: A Model", Journal of Economic History, Vol. 44 No. 3, (1984) pp. 635-668
- Frank, Tenney (ed.): An Economic Survey of Ancient Rome, Vol. 1, Octagon Books: New York, 1975
- Frier, Bruce W.: "More is Worse: Some Observations on the Population of the Roman Empire", Walter Scheidel (ed.): Debating Roman Demography, Brill: Leiden, 2001
- Elio Lo Cascio: „Recruitment and the Size of the Roman Population From the Third to the First Century BCE“, Scheidel, Walter (ed.): Debating Roman Demography, Brill: Leiden, 2001
- Moreley, Neville: „The Transformation of Italy, 225-28 BCE“, Journal of Roman Studies, Vol. 91 (2001), pp. 50-62
- Rosenstein, Nathan: „Rome at War: Farms, Families, and Deaths in the Middle Republic“, University of North Carolina Press: Chapel Hill, NC, 2004
- Walter Scheidel: "Progress and Problems in Ancient Demography", Scheidel, Walter (ed.): Debating Roman Demography, Brill: Leiden, 2001
- Scheidel, Walter; Morris, Ian; Saller, Richard (eds.): The Cambridge Economic History of the Greco-Roman World, Cambridge University Press: Cambridge, 2007
- Scheidel, Walter: Roman Population Size: The Logic of the Debate, July 2007, Princeton/Stanford Working Papers in Classics
- Princeton/Stanford Working Papers in Classics: Walter Scheidel on Roman demography and population history
- UNRV History: Roman Empire Population