Направо към съдържанието

Супермен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кларк Кент)
Супермен
История
ИздателДи Си Комикс
ДебютЕкшън комикс Бр. 1 (издадена корица юни 1938 г. и цяло списание 18 април 1938 г.)[1]
Създаден отДжери Сийгъл
Джо Шустър
Характеристики
Алтер егоКал-Ел (рождено име)
Кларк Жозеф Кент (име при осиновяване)[2]
ПсевдонимЧовекът от стоманата, Човекът на бъдещето, Чудото на Метрополис, Последният син на Криптон, Врагът на престъпността, Супербой, Ла Манча (в „Смолвил“)
ВидКриптонец
Участие в екипиЛигата на справедливостта
Легионът на супергероите
ПартньориСупергърл
Супербой (Кон-Ел)
Крупто
Пауъргърл
Батман
Жената-чудо
ВраговеЛекс Лутор, Брейниак, Бизаро, Генерал Зод, Г-н Миксйеспитлик, Матело, Супермен-киборг, Дарксайд, Думсдей, Супербой Прайм, Руина, Блъдспорт, Атомния череп, Годж, Империекс, Джакс-Ур, Монгъл, Пранкстър, Титано, Човекът-играчка, Ултрамен, Амацо
Способности
  • Свръхчовешка сила, бързина, издръжливост и дълголетие
  • Летене
  • Топлинно зрение
  • Леден дъх
  • Мощен слух
  • Екстрасензорни сили, включително рентгеново зрение
Супермен в Общомедия

Супермен (на английски: Superman) е измислен супергерой от американските комикси на компанията Ди Си Комикс. Създаден от писателя Джери Сийгъл и художника Джо Шустър през 1933 г., и се появява за първи път 1938 г. на страниците на списанието „Екшън комикс“ бр. 1. Дебютът му е последван от моментален успех – участие в различни радио серии, вестникарски колонки, телевизионни програми, кинофилми и видео игри. С помощта на този успех, Супермен изгражда архитипа за супергерой и се утвърждава като една от най-популярните фигури в американската комикс културата.[3] Към персонажът се окачени епитети като: „Голямото синьо момче-скаут“, „Човек от стомана“, „Човек от бъдещето“ и „Последния син на Криптон“.[4]

Персонажът представлява костюмиран борец срещу престъпността и авантюрист, който с помощта на извънземни сили се бори със злото и неправдите в обществото.[5] Произходът на Супермен води към планетата Криптон, където е роден под името Кал-Ел. Миг преди да бъде унищожена планетата, неговият баща ученият Джор-Ел изстрелва невръстния си син с ракета към Земята. Намерено и осиновено от фермерско семейство в Канзас, детето е отгледано с името Кларк Кент и възпитано в здрави морални ценности. Много скоро момчето започва да показва свръхчовешки способности, които до достигане на зрелост се научава да използва за благото на човечеството, пред което се представя като „Супермен“.

Супермен обитава и извършва своите действия в измисления американски град Метрополис. Негово алтер его, служещо за прикритие, е Кларк Кент – обикновен и скучен журналист, работещ за метрополския вестник „Дейли Планет“. Любовният интерес на Супермен се казва Луис Лейн, а основния му враг е суперзлодеят Лекс Лутор. Персонажът често е съюзник на други комикс герои като Батман и Жената-чудо, и е част от екипа супергерои „Лигата на справедливостта“. Подобно на другите действащи лица от вселената на Ди Си, няколко алтернативни версии на Супермен са създадени през годините.

Героят на Сийгъл и Шустър има характерен и легендарен облик: обикновено е облечен в син костюм с емблема на гърдите от червен и жълт цвят, съдържаща английската буква S, заключена в щитообразна форма, и червена пелерина. Емблемата е използвана много в медийното пространство, като символ на персонажа. Супермен е широко определян като една от най-популярните културни икони на Америка.[3][6][7][8] Редица учени, |културни теоретици, коментатори и критици изследват ролята и влиянието на персонажа в Америка и по света. Притежанието на героя е било обект на спорове; Сийгъл и Шустър два пъти водят съдебни процеси, за да си възвърнат правата над персонажа. Супермен е бил адаптиран към различни медийни продукти: кинофилми, телевизионни сериали, видео игри и т.н. Няколко актьора са се превъплъщавали в образа на супергероя: Кърк Алин, Джордж Рийвс, Кристофър Рийв, Дийн Кейн, Том Уелинг, Брандън Раут, Хенри Кавил и Тайлър Хеклин.

Създаване и концепция

[редактиране | редактиране на кода]
Писателят Джери Сийгъл и художникът Джо Шустър.

През януари 1933 г. гимназистът от Кливланд[9] Джери Сийгъл написва разказ, илюстриран от неговия приятел и съученик Джо Шустър. Историята е озаглавена „Управлението на Супермен“. Сийгъл публикува разказа на своя сметка във фензин, издаван от фенове на научна фантастика. Главен персонаж в историята е скитник, който придобива огромна физическа сила след експеримент с наркотик. Странникът започва да използва силите си за нечисти цели – забавление и трупане на печалби. Накрая той губи своите нечовешки способности и отново става обикновен човек, засрамен от това, че ще бъде запомнен като злодей.[10] Историята на Сийгъл не се продава добре. Той и Шустър замислят да направят стрип комикс, който да публикуват в самостоятелно издадена книга наречена „Популярни комикси“ (Popular Comics). Двамата мечтаят да станат професионални автори и вярват, че стрип комиксите във вестниците биха им осигурили по-доходоносна и стабилна работа, отколкото евтините списанията. Също така качеството на рисунките е по-ниско, което удовлетворя повече неопитния художник Шустър.[11]

Първите две страници от „Управлението на Супермен“ от „Научна фантастика №3“ на Сийгъл (януари 1933)

В края на 1933 г. или 1934 г.,[12][13][14] Сийгъл разработва нов персонаж, също именуван Супермен, но този път героичен, чийто създател чувства, че ще е по-продаваем.[15] Първият прототип на Супермен не е притежавал никакви фантастични сили и е носил обикновени дрехи. Сийгъл и Шустър сравняват тази версия със Слам Брадли – друг комикс персонаж, който двамата създават през 1936 г.[16][17]

Сийгъл споделя своята идея с Шустър и двамата решават да превърнат замисленото в стрип комикс. Първото издателство, към което се обръщат е „Humor Publishing“ в Чикаго, след като прочитат един от комиксите им за Детектив Дан.[18][19][20] Представител на Humor Publishing е трябвало да посети Кливланд по време на бизнес пътуване. Сийгъл и Шустър бързо сглобяват комикс история със заглавие „Суперменът“ и я представят на издателя.[21][22][23] Въпреки че Humor проявяват интерес, заглавието е изтеглено преди да се уговори каквато и да е сделка.[24]

Сийгъл смята, че издателите ги отхвърлят, понеже той и Шустър са млади и непознати. Писателят започва да търси доказал се художник на мястото на своя колега.[25] Когато Шустър научава за това той изгаря отхвърления комикс за Супермен, запазвайки само корицата.[26][27][28] Ръсел Кийтън, който работи за стрип комикса Бък Роджърс отговаря на молбата на Сийгъл. Преди това писателя се е обърнал към редица бележити художници.[29][28] В осем прости стрипа Кийтън създава бъдещите основи на персонажа Супермен, водейки се по разработките на Сийгъл: В близкото бъдеще планетата Земя е застрашена да бъде унищожена от „голям катаклизъм“. Последният оцелял човек праща своето дете обратно във времето в 1935 г. Там то е осиновено от Сам и Моли Кент. Момчето притежава суперчовешки сили и непробиваема кожа. Семейство Кент научават детето, чийто дават име Кларк, да използва силите си за добро.[30][31] Вестниците отхвърлят работата и Кийтън напуска проектът.[32]

Сийгъл и Шустър се събират отново и преосмислят произхода и визията на Супермен. Персонажът се превръща в извънземен от планетата Криптон, облечен в легендарния костюм: трико, символът „S“ на гърдите, къси панталони и пелерина.[33][34][35] Създадено е и алтер егото на супергероя Кларк Кент – журналист, който се преструва, че води тих живот, – и неговата колежка Луис Лейн, запленена от смелостта и силата на костюмирания герой, но не предполагаща че Супермен и Кент са един и същи човек.[36]

Авторският тандем влизат професионално в комикс средите през 1935 г., когато създава детективски и приключенски истории за нюйорското издателство за комикси „Нешанъл Елайд Пъбликейшънс“. Въпреки интереса на Нешанъл към Супермен,[37] Сийгъл и Шустър искат да продадат персонажа на вестниците, но всички вестникарски синдикати им отказват.[38] Макс Гейнс, който работи в „Макклюр нюзпейпър синдикейт“, предлага на авторите да представят своята работа на „Детектив комикс“, купил Нешанъл.[39] Сийгъл казва, че тандемът продава правата за персонажа на компанията през март 1938 г.[40] за $130 (десет долара за всяка страница, еквивалентът на $2200, когато е коригиран за инфлацията).[41][42] Политика на компанията е да купува пълните права върху персонажите, които издава.[43] По това време Сийгъл и Шустър се примирят с това, че Супермен никога няма да постигне успех. Поне с тази сделка героят им най-накрая ще бъде публикуван.[44]

Влияния

[редактиране | редактиране на кода]

Сийгъл и Шустър четат списания с научнофантастични и приключенски разкази, както и истории, включващи персонажи с необикновени способности – телепатия, ясновидство и други сили, надскачащи човешките възможности. Главно влияние върху авторите оказва писателят Едгър Райс Бъроуз със своя персонаж „Джон Картър от Марс“, който е човек попаднал на планетата Марс, където заради липсата на гравитация получава необикновени способности – може да прави скокове на огромна дистанция – което го прави по-силен от местните жители.[45] В ранните дни на комикса Супермен притежава същите способности.[46] Често се приема, че романа на Фил Уиляй „Гладиатор“, чийто протагонист Хюго Данър – герой надарен със суперсили като тези на Супермен – е вдъхновение за персонажа на Сийгъл и Шустър.[47][48] Сийгъл отрича това.[49]

Дъглас Феърбанкс (ляво) и Харолд Лойд (дясно) оказват влияние върху вида на Супермен и Кларк Кент.

Сийгъл и Шустър също така посещават често киното.[50] Шустър базира поведението на Супермен и неговата безразсъдност на американския актьор Дъглас Феърбанкс, който играе в приключенски филми като „Маската на Заро“ и „Робин Худ“.[51] Името на града, в който супергероят извършва своите действия, Метрополис е взето от едноименния филм от 1927 г. на Фриц Ланг.[50] Комиксите за Попай моряка също оказват влияние.[52]

Видът на Кларк Кент е вдъхновен от американския комик Харолд Лойд. Лойд носи очила и играе ролята на галантен мъж, често тормозен от хулигани, който по-късно успява да надхитри своите недоброжелатели. Шустър, който също носи очила и описва себе си като „човек с благ характер“, намира персонажа на Лойд за подходящ.[53] Кент е журналист, понеже Сийгъл си е представял, че след завършването на училище, ще се захване с тази професия. Включването на романтична нишка с Луис Лейн е вдъхновено от болезнения опит на Сийгъл с момичетата.[54]

Двамата автори са колекционирали комикси в тяхната младост. Любими са им били историите за Малкия Немо, създадени от Уинстън Маккей.[50] Шустър споделя за художници, които са повлияли на неговия стил на рисуване: „Алекс Реймънд и Бърни Хогарт бяха мои идоли – също Милт Каниф, Хал Фостър и Рой Крайн“.[50] Той се научава да рисува сам, като стила на комиксите от списанията, които колекционира.[22]

Като момче Шустър също така се интересува и от фитнес култура.[55] Фен е на културисти като Зигмунд Брайберт и Джоузеф Грийнстейн. Той събира фитнес списания и наръчници, като използва фотографиите там за своите рисунки.[22]

Визуалният стил на Супремен е смесица от много вдъхновения. Прилепналия по тялото костюм и гащите са вдъхновени от облеклото на борците, боксьорите и културистите. Шустър първоначално дава сандали, преплетени до глезените, като културистите и класическите герои.[56] Емблемата на гърдите може би е вдъхновена от униформите на отборите по атлетика. Много героични персонажи от евтините списания носят пелерини, особени тези от жанра „слашбъкърс“. Физическото присъствие на Супремен е базирано на известния плувец и киноактьор Джони Вайсмюлер. Чувстват се различни влияния относно външния вид на супрегероя и от комикс пресонажа Дик Трейси и работите на Рой Крайн.[57][58]

Думата „супермен“ е била често използвана в 20-те и 30-те години на миналия век за да се описва мъж с големи заложби, особено атлети и политици.[59] Често епитетът намира място и в историите в списанията, като например „Супер човекът на Д-р Джукс“[60] на Док Савидж.[61] Не е ясно дали Сийгъл и Шустър са конкретно повлияни от концепцията на немския философ Фридрих Ницше за „свръхчовекът“.[62] Двамата никога не са изяснявали този въпрос.[63]

Комикс

[редактиране | редактиране на кода]

Комикс списания

[редактиране | редактиране на кода]
Винсънт Зързоло с копие на първия брой от „Екшън Комикс“ на панаира Комик Кон в Ню Йорк през 2014 г.

От 1938 г. историите за Супермен са публикувани постоянно в периодични комикс издания на Ди Си Комикс. Първото и най-старо издания от тях е Екшън комикс,[1] който започва да излиза от април 1938 г. Екшън комикс първоначално е списание антология, но постепенно става отдадено само на историите за Супермен. Второто най-стара периодика от този тип е Супермен, която започва от юни 1939 г. Екшън комикс и Супермен излизат без прекъсвания (като изключим промяната на заглавия и схема на номериране).[64][65][66] Редица краткотрайни заглавия свързани със супергероя са публикувани през годината.[67] Супермен е част от Вселената на Ди Си, която е вселена населявана от супергерои, притежавана от компанията Ди Си. Човекът-стомана често се появява в истории рамо до рамо с други известни комикс персонажи като Батман, Жената-чудо и други.

Под името Супермен са продадени повече комикси отколкото всеки друг американски супергерой.[68] Точните цифри на продажба от ранните десетилетия на Супермен са трудни за намирани, поради политиката на Ди Си по онова време, споделяна и от другите компании, да се скриват данните с цел да се избегне конкуренцията. Но върхът на продажби за Екшън комикс и Супермен вероятно достига през средата на 40-те и след това постепенно спада като част от общата тенденция в продажбите на комикс продукти.[69] Официалните данни за печалба стават публично достояние през 1960 г. и показват, че Супермен е най-продавания комикс персонаж за 60-те.[70][71] Продажбите се покачват отново през 1987 г. Супермен № 75 (ноември 1992) продава над 23 милиона копия,[72] което е най-продаваното копие на комикс книга за всички времена. Книгата привлича публика благодарение на медийния шум около предполагаемата смърт на героя в този брой.[73] Спад в продажбите започват веднага след сензационното издание. През март 2018 г. Екшън комикс продава само 51 534 копия, което е нормално за заглавия със супергерои (за сравнение „Невероятният Спайдър-мен № 797“ продава само 128 189 копия).[74] Комиксите днес се счита за нисша от франчайза Супермен, която привлича малък кръг от читатели.[75] Въпреки че продуктът остава влиятелен като креативен двигател за кинофилми и телевизионни шоута. Комикс историите могат да се произвеждат бързо и евтино, което ги прави идеална среда за експериментиране.[76]

Докато комиксите през 50-те са четени от деца, от 90-те средният техен читател става възрастния.[77] Главна причина за тази промяна е решението на Ди Си от 70-те да продават продуктите си в специализирани магазини, вместо традиционните търговски обекти като супермаркети, будки за вестници и т.н. Този модел на продажба се нарича „директно разпространение“. Това прави комиксите по-малко достъпни за деца.[78]

Комикс стрипове

[редактиране | редактиране на кода]

Комикс стриповете за Суперен започват да се публикуват всеки делник във вестници, издавани от синдиката „Макклюр“, от януари 1939 г. Цветната неделна версия се включва ноември същата година. Джери Сийгъл пише повече от стриповете преди да бъде зачислен редовна военна служба през 1943 г. Неделните стрипове са разделени с продължения до следващата неделна версия. Това се случва предполагаемо защото неделните комикси се писани от призрачни писатели.[79] До 1941 г. вестник стриповете имат читатели от 20 милиона души.[80] Джо Шустър рисува ранните стрипове, след това предава четката на Уейн Боринг.[81] От 1949 г. до 1956 г. художник е Вин Мортимър.[82] Стрипът приключва май 1966 г., но е подновен от 1977 г. до 1983 г. за да популяризира серията от филми на Уорнър Брадърс.[83]

Редактори

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално на Сийгъл му е разрешено да пише за Суперме както намери за добре, защото никой не е очаквал успеха и бързото разрастване на френчайза.[84][85] Но скоро работите на Сийгъл и Шустър са поставени под внимателно наблюдание с цел да не се създават проблеми с цензората.[86] Сийгъл е притиснат да намали насилието и социалните теми, характерна чарта на ранните му истории.[87] Наетият през 1940 г. редактор Уитни Елсуорт заповядва Супермен да не убива хора.[88] Проявата на сексуалност е забранена. За колоритните и причудливи злодеи като Ултра-Хюменити и Човекът играчка е посъветвано да бъдат по-отбрани, за да не будят кошмари у децата.[89]

Морт Вайзингер е редактор на комиксите за Супермен от 1941 г. до 1970 г., като за кратко прекъсва поста си заради служение в армията. Сийгъл и неговите колеги писатели разработват по-ясна митология на персонажа, но когато заглавията за Супермен се увеличават и колегията от писатели нарастват, Вайзингер насажда по-строга дисциплина на креативния екип.[90] Редакторът определя идеите за сюжета, логичната връзка в суперсилите на героя, неговият произход, места на развития и взаимотношения с останалите поддържащи персонажи, които непрекъснато нарастват и се развиват – всичко се планира внимателно от Вайзингер. По време на тази епоха са представени персонажи като злодея Бизаро и супергероинята Супергърл; въведени са елементи, най-значими от тях – затвора „Зона фантом“ и крепостта „Крепост на уединението“. Изгредени са алтернативна версия на криптонита, роботи двойници на Супермен, както и суперкучето Крипто е представено на читателите. Сложно изградената вселена на Вайзингер привлича нови читатели, но отблъсква старите.[91] Редакторът предпочита олекотените сюжети, отколкото драматичните такива, и пропуска сериозни теми като войната във Виатнам и американското движение за права на чернокожите, понеже се опасява, че неговата дясна политика би отблъснала читателите с леви виждания.[92] През 1958 г. Вайзингер въвежда колоните с писма от читатели, за да подкрепи обратната връзка с читателите и да ги направи по-близки до продуктът.[93]

Вайзингер се пенсионира през 1970 г. и Юлиус Шварц поема поста. По мнението на новия редактор Вайзингър е изгубил контакт с по-младите читатели.[94] Шварц променя Супермен, като премахва някои прекалено използвани сюжетни линии като криптонита и роботите двойници; прави Кларк Кент постоянен журналист в телевизията. Редакторът също така намалява силите на Супермен до нивото, което са били по времето на Сийгъл. Тези промени в крайна сметка ще бъдат отменени от по-късните писатели. Шварц позволява издаването на истории със сериозен драматичен сюжет, като например „За мъжът, който имаше всичко“ (Superman Annual #11). Там злодеят Мънгъл измъчва Супермен с излюзията за щастливо семейство на кипящата от живот Криптон.[95]

През 1996 г. Карлин е повишен в изпълнителен редактор за книгите от Вселената на ДиСи и заема тази позиция до 2002 г. К. С. Карсън поема поста на редактор на всички заглавия със Супермен от 2002 г.

Автентичен стил

През късните десетилетия от комиксите за Супермен, се очаквало от художниците да се придържат към определен стил наречен „хаус“ (от английското house – къща).[96] Джо Шустър определя този стил през 40-те години. След като Шустър напуска „Нешънъл“, Уейн Боринг наследява мястото на главния художник за комиксите за Супермен.[97] Той прави промени по изображението на супергероя – прави го по-висок и с повече детайли по вида и облеклото му.[80] Около средата на 50-те Кърт Суон наследява Боринг.[98] През 80-те художественият стил на комиксите става изключително разнообразен и така наречения „хаус“ се изгубва и в комиксите на Супермен не се забелязва вече и една черта от него.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Първото издание на Екшън комикс № 1 е регистрирано на 18 април 1938 г. Виж Catalog of Copyright Entries. New Series, Volume 33, Part 2: Periodicals January-December 1938 на Библиотеката на Конгреса на САЩ
  2. ↑ „Action Comics #1“ // dcindexes.com. Detective Comics, Inc. Архивиран от оригинала на 2017-06-22. Посетен на 21 септември 2017. (на английски)
  3. ↑ а б Daniels 1998, с. 11.
  4. ↑ Rhoades, Shirrel. Comic Books: How the Industry Works. Peter Lang, 2008. ISBN 0820488933. с. 72.
  5. ↑ Freisher 1978, с. 312.
  6. ↑ Holt, Douglas B. How Brands Become Icons: The Principles of Cultural Branding. Бостън, Harvard Business School Press. ISBN 1-57851-774-5. с. 1.
  7. ↑ Koehler, Harvey, Derek J., Nigel. Blackwell Handbook of Judgment and Decision Making. Blackwell, 2004. ISBN 1-4051-0746-4. с. 519.
  8. ↑ Dinerstein, Joel. Swinging the machine: Modernity, technology, and African American culture between the wars. University of Massachusetts Press, 2003. ISBN 1-55849-383-2. с. 81.
  9. ↑ „Superman turns 75: Man of Steel milestone puts spotlight on creators' Cleveland roots“ // Асошиейтед Прес. New York Daily News, 17 април 2013. Посетен на 22 септември 2017. „Подкрепата, която получи от учителя по английски, редакторът на гимназиалния вестник на Гленвил и литературното списание даде увереност на баща ми в неговия талант.“ – думи на Лора Сийгъл Ларсън от телефонен разговор от Лос Анджелес. (на английски)
  10. ↑ Daniels 1998, с. 13 – 14.
  11. ↑ Ricca 2014, с. ?: Това, което наистина кара Сийгъл да се обърне към тази посока е всъщност статия в списане „Форчън“, посветена на комиксите и озаглавена „Смешните хартийки“. Статията започва с шокиращото твърдение: „за 20 стрип комикс заглавия се плаща $1, 000 на седмица.“ Статията описва с подробности как в издателства като „Чикаго трибун“ и дори вестника на Кливланд „Нюзпейпър ентърпрайз асосиейшън“ (NEA) работят писатели и художници, чиито комикси се поставят в стотици издания. Няколко изречение от статията уточнява: ето как стриповете правят големите пари“, както и „комикс заглавията взимат 50 процента от основния доход. [...] На друго място за комикс художника е написано: във всеки случай художникът не е много художник, но с известна ловкост в създаването на смешни ситуации, добра идея или забавен персонаж, може да направи „пробив“ и да бъде забелязан от някой редактор или читателите на вестника..
  12. ↑ Ricca 2014, с. 92: Това беше в нощта на 18 юни 1933 (неделя).
  13. ↑ Andrae 1983, с. ? – Сийгъл казва само края на 1933 г..
  14. ↑ Други източници, включително съдебни документи, посочват 1934 г.
  15. ↑ Andrae 1983, с. ?: Сийгъл казва: Във всеки случай, това да имаш герой е по-доходоносно, отколкото да имаш злодей. Разбирам комикси като „Д-р Фу Манчу“, които минават през различни трудности, само защото главният персонаж е злодей. От друга страна са по-старите примери като Тарзан и други екшън герои, които търпят успех, защото хората ги обичат и харесват да ги следят. Така че изглежда най-смисленото нещо е да се направи от Супермен герой. В началото беше разказ, но това е само една-единствена история. Ако искаш да създадеш успешен комикс с персонаж, който да издържи редица години занапред, ще е грешка ако го направиш злодей..
  16. ↑ Daniels 1998, с. 17: [...] обикновено [Шустър] и Сийгъл са били съгласни, че няма нужда от специален костюм, което го потвърждават оцелелите рисунки. По-важното е, че [Шустър и Сийгъл] са единодушни, че тази версия не е имала никакви суперсили..
  17. ↑ Andrae 1983, с. ?: Шустър казва: Това не е беше истинският Супермен. Това беше преди да се развие в костюмиран герой. Предшественикът носеше тениска и панталони [...].
  18. ↑ Humor Publishing Co. // Wayback Machine. Grand Comics Database. Посетен на 27 септември 2017. (на английски)
  19. ↑ Dan Dunn // Don Markstein's Toonopedia, 2004. Посетен на 27 септември 2017. (на английски)
  20. ↑ Jones 2004, с. ?: Хумористичен комикс с участието на персонажа Детектив Дан: „...не беше по-добре от това, което ние с Джо можехме да направим, но бе издаден. И издаването му не зависеше от отдалечения и безразличен свят на вестникарския синдикат, но от това, което Джери си мислеше – далеч по-познатия свят на евтини списания..
  21. ↑ Jones 2004, с. ?.
  22. ↑ а б в Ricca 2014, с. ?.
  23. ↑ Tye 2012, с. ?: Сийгъл и Шустър са изпратили своето предложение по пощата на офисите на Humor в Чикаго..
  24. ↑ Ricca 2014.
  25. ↑ Ricca 2014, с. 99: Джери беше убеден, както и в по-ранните си дни, че трябва да привлече някой известен към себе си, за да стане и той известен..
  26. ↑ Tye 2012, с. ?: Джери Сийгъл: „Когато съобщих на Джо това, нещастен, той унищожи нарисуваните страници от Суперменът. Изгоря ги във фурната в апартамента си.“„По моя молба, той ми даде корицата от изданието като подарък..
  27. ↑ Andrae 1983, с. ?: Шустър казва, че унищожил комикса за Супермен от 1933 г. като реакция от писмото-отказ от Хумор Пъблишинг, което противоречи на изявленията на Сийгъл в неофициалните му мемоари..
  28. ↑ а б Jones 2004, с. 112 – 113.
  29. ↑ Ricca 2014, с. 99.
  30. ↑ Trexler, Jeff. „Superman's Hidden History: The Other „First“ Artist“ // Newsarama.com, 20.08.2008. Посетен на 4 октомври 2017. (на английски)
  31. ↑ „Scans of Siegel and Keaton's collaboration“.
  32. ↑ Ricca 2014, с. 102: Джери се опитва да продаде тази версия на вестниците, но никой не проявява интерес към нея, така че Кийтън се отказва..
  33. ↑ Daniels 1998, с. 18.
  34. ↑ Wallace, Daniel и др. The Art of Superman Returns. Chronicle Books, 2006. ISBN 0-8118-5344-6. с. 22.
  35. ↑ През годините Сийтъл и Шустър правят противоречиви изявления относно изработването на костюма на Супермен. Понякога те споделят, че облеклото е било готово още през 1933 г. В Daniels (1998) намираме следния цитата: [...] обикновено [Шустър] и Сийгъл са единодушни, че [през 1933 г.] не е имало никакъв специален костюм, и оцелелите скици доказват това. Корицата на тяхното предложение от 1933 г. за „Хюмър Пъблишинг“ показва един гол до кръста с пелерина Супермен. Колаборацията между Сийгъл и Ръсел Кийтън от 1934 г. не включва описания или илюстрации на костюма на Супермен. В Tye (2012) пише, че Сийгъл и Шустър изработват облеклото малко след като се събират отново. В интервю в Andrae (1983) Сийгъл казва: НЕМО: Когато се зароди идеята ви за Супермен, имахте ли единомислие помежду си? СИЙГЪЛ: През 1934 г. ми хрумна идеята да направим Супермен стрип комикс във вестник. Споделих това с Джо и той се ентусиазира, понеже смяташе, че е възможно. Една вечер се събудих рано и нови и нови идея започнаха да прииждат. Преди това в продължение на няколко седмици пишех на вестникарските издания и предлагах комикса. Сутринта аз хвърлих новите идея на работното място на Джо и той ги погледна. Това бяха материалите, които станаха основа на първия брой на „Екшън комикс“ – първата публикувана история за Супермен. [...] Разбира се, по това време Джо работеше по предишната версия на Супермен и когато му дадох новия материал той беше разочарован.
  36. ↑ Siegel, Jerry. „The Story Behind Superman“ // Wayback Machine. Посетен на 15 октомври 2017. тихият журналист Клор Кент и Луис Лейн са създадени през 1934 г. (на английски)
  37. ↑ Ricca 2014, с. 146.
  38. ↑ Ricca 2014, с. 134: Те се опитват да предадат Супермен от няколко години..
  39. ↑ Siegel, Jerry. „The Story Behind Superman #1“ // webcitation.org. 1970. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 25 октомври 2017. (на английски)
  40. ↑ „Action Comics #1“ // Grand Comics Database. Посетен на 25 октомври 2017. (на английски)
  41. ↑ Daniels 1998, с. 17.
  42. ↑ Ricca 2014, с. ?: Истината е, че Хари (Доненфелд) е този, който подписва (с Сийгъл и Шустър). И когато Гейнс продава комикса за Супремен на вестниците, той е закупил правата от Хари, а не от момчетата. Доненфелд не само притежава правата за героя, но взима и голям процент от печалбите, докато Джери и Джо взима само някакъв процент..
  43. ↑ Kobler 1941, с. 73: Преди заплащането, главният мениджър (на Доненфелд) Джак Бябовитц праща формуляр за освобождаване (на Сийгъл и Шустър, в който обяснява: „Прието е за всички наши сътрудници да представят пълните права. Така е практично, когато се вършат нещата.“.
  44. ↑ Kobler 1941, с. 73: Партньорите, които по това време изоставиха всяка надежда, че Супермен струва нещо. Тогава Сийгъл свива рамене и казва, че поне могат да го видят на хартия. Двамата подписват формуляра..
  45. ↑ Andrae 1983, с. ?: [...] когато направих версията на Суремен то 1934 г. (която години по късно, през 1938 г., беше публикувано в подобрен формат в „Екшън комикс, брой 1) историите за Джон Картър ми повлияха много. Картър можеше да прескача огромни разстояния, защото Марс била по-малка планета от Земята; също така героят притежаваше и нечовешка сила. Представих си Криптон като планета значително по-голяма от Земята, от което следваше че ако някой дойде от там тук ще може да прави огромни скокове и вдига предмети с голяма тежест..
  46. ↑ Whitbrook, James. „The History Behind Superman's Ever-Changing Superpowers“ // Wayback Machine, 02.09.2015. Архивиран от оригинала на 2018-01-25. Посетен на 18 декември 2017. (на английски)
  47. ↑ Steranko 1970, с. ?: Историята на Уиляй е една от любимите на Сийгъл, който дори ѝ прави ревю в любителското си списанието..
  48. ↑ Feeley, Gregory. „When World-views Collide: Philip Wylie in the Twenty-first Century“ // Science Fiction Studies. 32 (95). 03.2005. Посетен на 18 декември 2017. (на английски)
  49. ↑ Jones 2004, с. 346: Уиляй заплашва да съди Сийгъл за плагиатство през 1940 г., но няма никакви свидетелства писателя да подавал съдебен иск. Сийгъл твърдо отрича всякакво плагиатство..
  50. ↑ а б в г Andrae 1983, с. ?.
  51. ↑ Andrae 1983, с. ?: [...] аз бях вдъхновен от филмите. В немите филми моя герой беше Дъглас Феърбанкс, който бе много подвижен и атлетичен. Така, че помислих, че неговата фигура може да ни вдъхнови, особено що се касае до поведението. Той имаше поза на тялото, в която често рисувах Супермен. Вие може да видите много пъти как Феърбанкс в ролите си, като на Робин Худ, винаги стои с ръце и крака леко отдалечени един от друг, и със сокойно изражение на лицето..
  52. ↑ Best, Daniel. „" Jerry and I did a comic book together..." Jerry Siegel & Joe Shuster Interviewed“ // 20th Century Danny Boy, 3 август 2012. Посетен на 23 февруари 2018. (на английски)
  53. ↑ Batmitey. „Superman ➟ The Comic Strip Hero (1 of 5)“ // BBC FOUR. Ютюб, 15 декември 2007. Посетен на 23 февруари 2018. Сийгъл: „Особено много обичахме някои от онези филми, в които Харолд Лойд в началото беше мамино синче, което понася бутания, ритници и е подхвърляно насам и натам, и после изведнъж се превръща в ураган раздаващ крошета.“ / Шустър: „Бях от онези благовъзпитани момчета, които носеха очила, и наистина се идентифицирах с персонажа.“ (на английски)
  54. ↑ Andrae 1983, с. ?: Като ученик в средното училище си мислех, че някой ден ще стана репортер, също така бях влюбен в няколко красиви момичета, които нито знаеха че съществувам нито им пукаше, че съществувам. [...] Изникна ми мисълта: Ами ако бях някой наистина впечетляващ? Ами имах нещо специално, като например да прескачам сгради, да мога да вдигам коли или нещо такова. Тогава може и да ме забележат..
  55. ↑ Andrae 1983, с. ?: Опитах да развия моето тяло. Бях толкова слаб. Опитах се да вдигам тежести и разни упражнения. Взимах всички списания за боди билдинг от магазините за втора употреба..
  56. ↑ Andrae 1983, с. ?: В моята глава се въртяха класически гори и културисти и това си личи от обувните принадлежности. В третата на версия на Супремен той носеше сандали с връзки, които стигаха до глезените. Все още може да се види това на корицата на „Екшън“ #1. Мисля, че бяха коригирани с червено, за да изглеждат като ботуши, когато комикса се принтираше..
  57. ↑ Ricca 2014, с. 124: Целият физически вид на Супремен е от Джони Вайсмюлер, който Джо копира от филмовите списания и статиите във вестниците. [...] Джо трябва да е взел погледа от неговия идол Рой Крен (неговите персонажи от комиксите) и е прибавил и усмивката на Дик Трейси..
  58. ↑ Beerbohm, Robert L. „The Big Bang Theory of Comic Book History“. Coronado, California, Gemstone Publishing, 1997. с. 2 (50).
  59. ↑ Ricca 2014, с. ?: Момчетата често четяха списания и вестници, които често боравят с думата „супермен“. Често епитетът е използван с неопределителен член. Думата е използвана като препратка към атлети или политици..
  60. ↑ Flagg, Francis. „The Superman of Dr. Jukes“. Gernsback, 1931.
  61. ↑ „Последният оазис“. Док Савидж мегъзин – септември 1933. Street & Smith. Робинсън, Кенет: Неговата работа на живота беше една, която се занимаваше със способностите на суперчовека. Док беше трениран още от люлката, че тази история може да се развие във всеки момент.
  62. ↑ The Mythology of Superman (DVD). Warner Bros. 2006.
  63. ↑ „Up, up and oy vey“ // The Sunday Times, 5 март 2005. Посетен на 24 юни 2018. (на английски)
  64. ↑ „Action Comics“ // Wayback Machine. Grand Comics Database. Посетен на 25 февруари 2019. (на английски)
  65. ↑ „Superman“ // Wayback Machine. Grand Comics Database. Посетен на 25 февруари 2019. (1939 – 1986 series) (на английски)
  66. ↑ „Adventures of Superman“ // Wayback Machine. Grand Comics Database. Посетен на 25 февруари 2019. (1987 продължение на серията) (на английски)
  67. ↑ „Superman-titled comics“ // Wayback Machine. Grand Comics Database. Посетен на 25 февруари 2019. (на английски)
  68. ↑ „Best-selling comic books of all time worldwide as of February 2015 (in million copies)“ // Statista. Посетен на 25 февруари 2019. (на английски)
  69. ↑ Tilley, Carol. „Unbalanced Production: The Comics Business in the 1940s“ // The Beat, 1 май 2016. Посетен на 25 февруари 2019. (на английски)
  70. ↑ Tye 2012, с. 163: Сработи. През 1960 г., първата година, в която данните от продажби стават публични, Супермен беше продал повече комикси от което и да е комикс заглавие и той остана на върха през повечето време от десетилетието..
  71. ↑ „Comic Book Sales By Year“ // Wayback Machine. Comichron. Посетен на 25 февруари 2019. (на английски)
  72. ↑ „Thesp trio eyes 'Nurse'; 'Superman' may fly“ // Variety.com, 29 септември 1998. Посетен на 25 февруари 2019. (на английски)
  73. ↑ Tye 2012, с. 245: Журналистите, заедно с повечето от техните читатели и зрители, не разбраха, че героите редовно загиват в комикса и почти никога не остават мъртви..
  74. ↑ „2018 Comic Book Sales to Comic Book Shops“ // Comichron. Посетен на 25 февруари 2019. (на английски)
  75. ↑ Tye 2012, с. 294: Останалите част от публиката (до 2011) се отдадени на франчайза и марката, която се самоукрепва. Вече редовите читатели не взимат комикси от дрогерията или бакалията, защото книгите изискват все повече познание към детайлите на историята и следене на сюжетната линия. Друга причина е, че и комикси вече не се продават в маркетите, аптеките и дори в малкото останали будки за вестници. [...] Комиксите се превърнаха от културна емблема в убежище на контракултурата..
  76. ↑ Tye 2012, с. 212: Така Джанет (Кан) и нейният бизнес съветник, Пол Левитц, започнаха да гледат комикси като креативен двигател, а не парични крави, способни да създават печеливши предприятия в други медии..
  77. ↑ Scivally 2007, с. 166: Докато през 50-те средния читател на комикси е на 12 г. през 60-те става на 20. Десетилетия по-късно, 2001, средия фен на комикси вече е на 25 г..
  78. ↑ Gordon 2017, с. 164.
  79. ↑ Tumey, Paul. „Superman: The Golden Age Sundays 1943 – 1946“ // The Comics Journal, 14 април 2014. Архивиран от оригинала на 29 май 2014. Посетен на 27 май 2020. ...Джери Сийгъл имаше негови хора – пишеща машини, които произвеждаха цели истории за комикс книги и стрипове за делнични вестници (които се разделяха за тези в неделя). (на английски)
  80. ↑ а б Daniels 1998, с. 74.
  81. ↑ „Wayne Boring (1905 – 1987)“ // WayneBoring.com. Superman Super Site. Архивиран от оригинала на 8 октомври 2016. Посетен на 27 май 2020. (на английски)
  82. ↑ „Win Mortimer (1919 – 1998)“ // Superman Super Site. Архивиран от оригинала на 30 юни 2014. Посетен на 27 май 2020. (на английски)
  83. ↑ „Superman Newspaper Strips“ // SupermanHomepage. Архивиран от оригинала на 26 март 2015. Посетен на 27 май 2020. (на английски)
  84. ↑ Tye 2012, с. 49 - „Първоначално Хари (Доненфелд), Джак (Либовиц) и мениджърите, наети от тях, за да наблюдават нарастващата редакционна империя, са оставяли Джери (Сийгъл) да направи както иска с героя ...“.
  85. ↑ Tye 2012, с. 41 - „Нито Хари (Доненфелд), нито Джак (Либовиц) са планирали отделен комикс за Супермен или това, че поредицата ще продължи. Разказването на историята за Супермен на различни места представлява предизвикателство за Джери (Сийгъл) и писателите, дошли след него: Всяка история трябва да изглежда оригинална, но част от едно цяло, стилистично и повествователно. Тяхното решение в началото беше да го насочат ...“.
  86. ↑ Daniels 1998, с. 42 - „...издателят се стремеше да избегне повторените проблеми с цензурата, свързани с ранните му списания (като мрачното и сексуално експлицитно „Пикантен детектив“)“.
  87. ↑ Tye 2012, с. 49 - „След като Супермен се разраства в голям бизнес, сюжетите трябвало да се изпращат в Ню Йорк за проверка. Не само че редакторите казаха на Джери да изстрива пистолетите и ножовете от скиците, да намали социалната тематика, но се вглеждаха и в най-малките детайли в сценария и рисунките.“.
  88. ↑ Daniels 1998, с. 42 - „На Елсуърт оставаше да наложи строг редакционен контрол върху Джери Сийгъл. Оттук нататък на Супермен ще бъде забранено да използва силите си за да убива, дори злодеите.“.
  89. ↑ Tye 2012, с. 47 - „Без намек за секс. Никакви теми за отчуждение и недоволство. Злите гении като Ултра-Хюменити бяха твърде нереално описани, за да не дават на децата кошмари ... Шегаджията, Човекът-играчка, Пъзелът, Джей. Уилбър Волгам и Дабъл Ю Си Филдс си приличат един на друг - всички използват трикове и шеги вместо смъртоносни оръжия в своите опити да надвият Супермен. За редакторите, предпазливи от разгаряне на противоречия, злодеите от 40-те години са като начин да се избегнат острите ръбове на реалния свят.“.
  90. ↑ Tye 2012, с. 162 - „Преди да се появи Морт, светът на Супермен е изграден на личната прецинка и усещане на авторите. Джери и другите автори добавят елементи от историята без да имат ясно изграден план и концепция. Но и никой не се притеснява от това дали събитията имат причинноследствени връзки. Това работеше добре, докато историите се въртят единствено около Супермен и няма други заглавия свързани със супергероя. Но когато колегията от писатели се увеличава и изникват осем различни комикс заглавия, всяко от което със стотици истории вътре, нещата стават наистина объркващи.“.
  91. ↑ Tye 2012, с. 173 - „Но иновациите на Вайзингер взимат тихи жертви. Светът на Супермен става толкова сложен, че читателите се нуждаели от карти и дори инциклопедии, за да проследяват случващото си, да запомнят персонажите и тяхното развитие (В крайна сметка се появява специализирана енциклопедия за Супермен, но едва през 1978 г.). Всички усложнения в сюжета са направени за отдадените фенове на поредицата, но за по-небрежния читатели, заплетените истории го изтощават.“.
  92. ↑ Tye 2012, с. 165 - „Сюжетите на Уайзингър се отклоняват от наболяли теми като войната във Виетнам, сексуалната революция, движението на чернокожите и други проблеми, които бележат 60-те години в САЩ. Нямаше и това, което Морт би определил като „досадно“, но на читателите е интересно да научат как би се чувства Кларк относно раздвоението на личност му или дали Супермен и Лоис участват в битката между половете, които е един от белегзите на новата епоха. Морт искаше комиксите му да бъдат убежище за младите читатели и той знаеше, че политиката му с дясна нагласа няма да се понрави на левите писатели и много от феновете на Супермен.“.
  93. ↑ Daniels 1998, с. 102 - „Един от начините, по които редакторът поддържаше връзка с младата аудитория, беше чрез колона за писма „Пощенската торба на Метрополис“, въведена през 1958 г.“.
  94. ↑ Tye 2012, с. ? - Superman: The Complete History, p. 168: „Той признава, че по-късно губи контакт с по-новата генерация деца и тяхните разбирания за герой и злодей.“.
  95. ↑ Daniels 1998, с. ? - цитата от Юлиус Шварц: „Казах им, че искам да махнат цялото това нещо с криптонита, искам да разкарата роботите двойници, които му помагат да се измъкне от тежки ситуации. Писна ми от този смотан костюм, с който Кларк Кент се носи. Исках да му дам по-приемливо за днешните стандарти облекло. И може би най-важното нещо, което исках да направя е да го измъкна от „Дейли Планет“ и да го вкарам в телевизията. Казах им: „Нашите читатели не са вече онези, които четат вестници. Повечето от тях следят новините по телевизията, и мисля, че е крайно време, след всички тези години, да се преориентираме.““.
  96. ↑ Harvey 1996, с. 144.
  97. ↑ Eury, Adams, Swan, Anderson 2006, с. ?.
  98. ↑ Eury, Adams, Swan, Anderson 2006, с. 58.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Супермен.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Супермен&oldid=12342831“.