Направо към съдържанието

Клане в Бадахос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клане в Бадахос
Изглед към стария център на Бадахос, до река Гуадиана, където е извършено клането след битката.
МястоБадахос, Испания
Датаавгуст 1936 г.
Целрепубликански войници и цивилни
Жертви500 – 4 000
Извършител Бунтовническа фракция

Клането в Бадахос започва в дните след битката за града по време на Гражданската война в Испания. Между 500[1] и 4 000[2] цивилни и военни поддръжници на Втората испанска република са избити от националистическите сили на Хуан Ягуе след превземането на град Бадахос на 14 август 1936 г.[3]

Превземане на Бадахос

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Битка за Бадахос

Окупацията на Бадахос е по време на настъплението на националистическата армия от Андалусия на север от Иберийския полуостров. Нападението над града е от жизненоважно значение за националистите, тъй като това би означавало присъединяването на армията на Юга към тази на Емилио Мола, която доминира на север.

Бадахос се оказва изолиран след падането на Мерида няколко дни по-рано. Обсадата на града е извършена от 2 250 испански легионери, 750 марокански регуляри и пет артилерийски батареи под командването на подполковник Хуан Ягуе.

Последното нападение е вечерта на 14 август, след като градът е бомбардиран както от земя, така и от въздух (от германски Junkers Ju 52) през по-голямата част от деня. Бадахос е защитаван от 2 000 републикански милиционери и 500 редовни войници, водени от полковник Илдефонсо Пучдендолас.[4]

След като имат пробив на изток, при Пуерте де ла Тринидад и Пуерте де Карос, националистическите войски навлизат в града. След кървав ръкопашен бой, Бадахос пада в ръцете на националистите.

Клане

[редактиране | редактиране на кода]

На 14 август много цивилни са убити по улиците на града, включително жени и деца, особено от мароканските войски.[5]

Същият ден Ягуе заповядва задържането на всички пленници, повечето от които цивилни, в арената за бикове (Плаза де Торос) и започва екзекуциите там същата нощ. Според статии, публикувани в Le Populaire, Le Temps, Le Figaro, Paris-Soir, Diário de Lisboa и Chicago Tribune са извършени масови екзекуции, а улиците на Бадахос са осеяни с тела.[6] През първия ден се твърди, че 1 000 души са били екзекутирани. Американският журналист Джей Алън, в своя репортаж в Chicago Tribune, говори за 1 800 мъже и жени, убити само през първата нощ.

На 15 август репортерът на Le Temps, Жак Берте, изпраща следния доклад:

„...около 200 души са разстреляни, видяхме тротоарите на Comandancia Militar, напоени с кръв... Арестите и масовите екзекуции продължават на арената за бикове. Улиците са пометени от куршуми, покрити със стъкла, плочки и изоставени тела. Само в Calle San Juan има 300 трупа.“[7]

На 18 август Le Populaire публикува:

„Елваш. 17 август. Цялата вечер и тази сутрин в Бадахос се извършват масови екзекуции. Смята се, че броят на екзекутираните е повече от 1 500 души. Сред жертвите са редица офицери, които защитаваха града срещу бунтовниците: полковник Кантеро, комендант Алонсо, капитан Алмендро, лейтенант Вега и редица подофицери и войници. В същото време десетки цивилни са били разстреляни около арената за корида.“[8]

Също на 18 август Франсоа Мориак публикува статия за събитията в Бадахос във Le Figaro.

Португалският журналист Марио Невеш, който е свидетел на клането от първа ръка, е с цензуриран доклад за Diário de Lisboa от правителството на Антонио Салазар, който е съюзник на испанските националисти.[9] Невеш се връща в Португалия ужасен от това, на което е свидетел и се заклева, че никога няма да се върне в Бадахос. Завръща се там през 1982 г., за да проследи стъпките си на местата, на които се случват събитията, за телевизионен документален филм.

Масови екзекуции

[редактиране | редактиране на кода]

Използваният метод на екзекуция е разстрел или с картечница на онези, които защитават града или за които се подозира, че симпатизират на Републиката. Те са отведени от легионери, марокански регуляри или местни членове на фалангата, въпреки че има разкази, според които мароканците не са участвали в репресиите след битката. След това телата са изгорени до стените на гробището Сан Хуан.[10]

Според свидетелствата на оцелели, екзекуциите са извършени на групи, а след това телата са откарани с камиони до старото гробище, където са изгорени и след това заровени в масови гробове.[11]

Сред екзекутираните са мъже и жени, които подкрепят републиката, работници, селяни, войници, които участват в битката, местните власти и тези, които просто са заподозрени, че принадлежат към една от тези категории.

След падането на града, кметът Синфориано Мадронеро и неговият заместник Николас де Пабло, и двамата социалисти, преминават границата с Португалия, но са проследени от агенти на португалския режим и предадени на националистическите войски, които ги екзекутират без съд в Бадахос на 20 август.[12]

След като научава за събитията, националистическата пропаганда публикува различни други версии, за да се опита да скрие клането, а няколко чуждестранни кореспонденти са заплашвани или дискредитирани в пресата.[13]

Последици

[редактиране | редактиране на кода]

Клането в Бадахос е от голямо значение за развитието на войната. В края на август, докато баските градове Ирун и Фуентерабия са обстрелвани от морето и бомбардирани от въздуха, бунтовниците пускат брошури, заплашващи да се разправят с населението, както са се „разправили“ с жителите на Бадахос. В резултат на това, обхванатите от паника бежанци се отправят към Франция.[14] От друга страна, републиканската пропаганда разглася изключително много клането и го използва, за да оправдае своите зверства, като например клането в Паракуелос от ноември 1936 г.

Германският офицер Ханс фон Функ, един от малкото високопоставени германски войници в националистическата армия на Юга, изпраща доклад до Берлин, в който съветва да не се разполагат редовни германски войски в Испания. Той пише, че е войник, свикнал да се бие, както във Франция по време на Първата световна война, но никога не е виждал такава бруталност и свирепост като тази, с която Африканските експедиционни сили извършват своите операции. Поради тази причина той съветва да не се изпращат германски редовни войници в Испания.

Оценки за броя на загиналите

[редактиране | редактиране на кода]

Клането е едно от най-противоречивите събития от войната и оценките за броя на жертвите варират значително в зависимост от историка, който прави изследването. Освен това, тъй като страната на националистите печели войната, никога няма официално разследване какво се е случило с републиканците в града след падането му. Повечето оценки показват, че между 2 000[15] и 4 000[16] души са били екзекутирани. Разследване на историка Франсиско Еспиноса установява списък с 1 341 имена на жертви на националистите в град Бадахос,[17] но той твърди, че това е само част от цифрата и че истинският брой на загиналите може да е по-висок.

Няколко правозащитни асоциации категоризират събитията в Бадахос като престъпления срещу човечеството[18] или дори геноцид. Към 2007 г. са разглеждани няколко жалби в този смисъл.[19][20][21]

Войските, които извършват убийствата в Бадахос са под командването на Ягуе, който след войната е назначен от Франко за министър на въздушните сили. Заради действията на войските си в Бадахос, Ягуе е известен като касапина от Бадахос.[22] Според преброяване, Бадахос има 41 122 жители през 1930 г. и така, ако правилната цифра е 4 000 екзекутирани, процентът достига 10% от населението.[23]

Проучване от 2010 г. показва броя на загиналите между 500 и 700.[1]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б F. Pilo, M. Domínguez y F. de la Iglesia. La matanza de Badajoz. Madrid. Libros Libres. 2010. p. 254
  2. ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.121 and p.270
  3. ↑ Neves, Mario. La matanza de Badajoz. Junta de Extremadura. Merida. 2007. p.73
  4. ↑ Beevor, Antony. The battle for Spain. Penguin Books. London. 2006. p.120
  5. ↑ Blog del historiador Francisco Pilo Архив на оригинала от 2012-06-29 в archive.today Referencia al asesinato a patadas de un bebé por un legionario moro.
  6. ↑ Diario Le Temps. Lunes, 17 de agosto de 1936
  7. ↑ Le Temps. Lunes, 17 de agosto de 1936.
  8. ↑ Le Populaire. Martes, 18 de agosto de 1936.
  9. ↑ La matanza de Badajoz, selección de artículos de Mário Neves. Editora Regional, 1986.
  10. ↑ El Mundo: La masacre de Badajoz.
  11. ↑ Testimonios recogidos en el libro "Ellos lo vivieron", de Francisco Pilo Ortiz.
  12. ↑ El País: Ibarra no quiere ser nombre de calle.
  13. ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.121 and p.270
  14. ↑ Preston, Paul. (2012). The Spanish Holocaust. Harper Press. London p.323
  15. ↑ Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Revolution, reaction & revenge. Harper Perennial. London. p. 120
  16. ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.307
  17. ↑ Espinosa, Francisco. La columna de la muerte. El avance del ejército franquista de Sevilla a Badajoz. Editorial Crítica. 2002. Barcelona. p. 432
  18. ↑ Association War, Exile and Historical Memory of Andalusia Архив на оригинала от 2008-11-19 в Wayback Machine.
  19. ↑ El País: The prosecutor asked to file complaints of crimes Civil War
  20. ↑ Magazine Clio: The genocide of Franco // Архивиран от оригинала на 2007-01-01. Посетен на 2022-12-22.
  21. ↑ Extremadura al Día. The PSOE describes as genocide the events in Badajoz in August 1936
  22. ↑ Spartacus Schoolnet: Biography Juan Yagüe Архив на оригинала от 2013-08-02 в Wayback Machine.
  23. ↑ National Institute of Statistics: Census 1930

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Beevor, Antony. The battle for Spain. Penguin Books. London. 2006.
  • De Madariaga, Maria Rosa. Los moros que trajo Franco...La intervención de tropas coloniales en la guerra civil. Ediciones Martínez Roca. Barcelona. 2002. ISBN 84-270-2792-3
  • Espinosa, Francisco. La columna de la muerte. El avance del ejército franquista de Sevilla a Badajoz. Editorial Crítica. Barcelona. 2003.
  • Julía, Santos; Casanova, Julián; Solé y Sabaté, Josep Maria; Villarroya, Joan; Moreno, Francisco. Victimas de la guerra civil. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. 1999. ISBN 84-7880-983-X
  • Neves, Mario. La matanza de Badajoz. Junta de Extremadura. Mérida. 2007.
  • Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
  • Southworth, Herbert R. El mito de la cruzada de Franco. Random House Mondadori. Barcelona. 2008. ISBN 978-84-8346-574-5

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Badajoz massacre в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Клане_в_Бадахос&oldid=11970412“.