Клазомена
| Клазомена | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна | Турция |
| Клазомена в Общомедия | |
Клазомена (на старогръцки: Κλαζομεναί) на английски: Klazomenai или Clazomenae е древен гръцки полис в Йония, член на Йонийския съюз. Това е един от първите градове, които секат сребърни монети. Руините му днес се намират в съвременния град Урла близо до Измир в провинция Измир, Турция.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Клазомена се намира в съвременна Урла (Вурла (Βουρλά) на гръцки) на западния бряг на Мала Азия, на южния бряг на Измирския залив, на около 20 мили западно от Измир. Първоначално градът е бил разположен на континента в Лимантепе, но вероятно по време на Йонийското въстание срещу персите в началото на пети век пр.н.е. или въобще вследствие на персийски атаки е преместен на остров Карантина (на турски: Karantina Adası), точно до брега. Скоро след това на континента е основан град Хитон в края на 5 век пр.н.е. Двата града са имали конфликтни отношения, но Александър Велики в крайна сметка свързва остров Карантина с континента с път, видими и през 20.-21. век.
История
[редактиране | редактиране на кода]Градът е създаден по време на йонийскатата колонизация на Мала Азия - първоначалните му основатели са предимно заселници от Флиунт и Клеона.
Клазомена е нападната от лидийския цар Алиат II през VI век пр.н.е. [1]
През V век пр.н.е. за известно време е подчинен на атиняните, но около средата на Пелопонеската война (412 г. пр.н.е.) полисът се разбунтува. След кратка съпротива обаче отново признава атинската власт и отблъсква атаката на спартанците.
През 387 г. пр.н.е. Клазомена попада под властта на Ахменидска Персия, заедно с други азиатски градове, но продължава да сече свои собствени монети. Сребърна монета, сечена в Клазомена, показва главата на Аполон, главния бог на града. Според мита, лебеди теглят колесницата, в която Аполон всяка година лети на Юг от зимния си дом в земята на Хипербореите. Поради големия брой лебеди в Клазомена и това, че глаголът klazo е свързван с вика на дивите птици, лебедът на лицевата страна е едновременно атрибут на Аполон и каламбур с името на Клазомена.[2]
При римляните Клазомена е включена в провинция Азия и се ползва с имунитет при събирането на данъци.
Клазомена става християнска епископия рано. Нейният епископ Евсевий участва в събора в Ефес през 431 г. и събора в Халкидон през 451 г. Друг епископ, Макарий, участва в събора в Константинопол (869 г.), който католическата църква разглежда като 8-ми вселенски събор. [3] [4] [5] Въпреки че все още се споменава в края на XIV век, градът вече не е седалище на епископия. Днес Клазомена е включена в списъка на католическата църква като титулярна катедра. [6]
Археологически находки
[редактиране | редактиране на кода]
Праисторическият обект Лиман тепе, който се намира близо до старо пристанище, съдържа много важни находки от бронзовата епоха. Най-забележителните от тях са различни групи архаични некрополи, както и доказателства за свързаните с тях практики. Едно възможно обяснение за големия им брой е, че различните групи некрополи са били използвани от различни социални групи в обществото.
Градът е бил известен с производството и износа на зехтин и със своите боядисани теракотени клазоменски саркофази, които са най-добрите паметници на йонийската живопис през VI век пр.н.е.
В края на 19. век в околностите на Клазомена е открит голям боядисан теракотен саркофаг с капак, тежащи заедно около 2 тона. Погребалните предмети са древногръцка творба, датираща от около 500 г. пр.н.е. и изобразяват военни сцени, състезания с колесници, лов, украсени са навсякъде с геометрични шарки и сега са в колекцията на Британския музей. [7]
Хора от Клазомена
[редактиране | редактиране на кода]Философът Анаксагор (ок. 510 – 428 пр.н.е.), често наричан „Анаксагор от Клазомена“, е роден в Клазомена, както и по-ранният философ Хермотим от Клазомена.
Херодот от Клазомена е първият олимпийски победител от Клазомена, като победата му е в състезанието за момчета. Съгражданите му издигат статуя в Олимпия. [8]
Скопелиан или Скопелианос от Клазомена (Σκοπελιανός), е древногръцки софист. [9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Vanessa B. Gorman. Miletos, the ornament of Ionia: history of the city to 400 BCE. University of Michigan Press, 2001. ISBN 978-0-472-11199-2. с. 122.
- ↑ (34) Klazomenai, Ionia (Turkey) // Catalogue of the Ottilia Buerger Collection of Ancient and Byzantine Coins. Lawrence University.
- ↑ Raymond Janin, v. Clazomènes, in Dictionnaire d'Histoire et de Géographie ecclésiastiques, vol. XII, Paris 1953, col. 1082
- ↑ Michel Lequien, Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus, Paris 1740, Vol. I, coll. 729 – 730
- ↑ Sophrone Pétridès, v. Clazomenae. Catholic Encyclopedia, vol. IV, New York 1908
- ↑ Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), p. 838
- ↑ British Museum's Collection
- ↑ Pausanias, Description of Greece, 6.17.2
- ↑ Suda, sigma, 655
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Klazomenai в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |