Клавдиеви букви

Клавдиевите букви носят името на разработилия и въвелия ги в употреба римски император Клавдий (41—54 г. сл. Хр). Той включва в тогавашната азбука на латинския език следните три букви:

Ↄ, ↄ или „обратно C“ (antisigma), замествайки буквосъчетанията BS и PS, подобно на употребата на X вместо съчетанията CS и GS. Промяната е вдъхновена от гръцката буква пси (Ψ) и обозначавания от нея звук [ps]. Обликът на буквата е оспорван, тъй като не е открит съдържащ я оцелял надпис. Един от другите възможни знаци представлява две долепени гръб до гръб C-та, а Ревило П. Оливър изтъква, че Клавдий би създал буквата да прилича на аркадийския вариант на гръцкото пси ;
Ⅎ, ⅎ или „обърнато F“ (digamma inversum), обозначавайки съгласната W/V, вероятно вдъхновено от гръцката буква дигама [w];
Ⱶ, ⱶ или „полу-H“, предаваща т.нар. звук sonus medius – кратък гласен звук между U и I [ʏ˘, ɪ] преди устнени съгласни в латински думи като optumus/optimus. По-късно използвана като разновидност на Y (гръцкия ипсилон в думи като „Olympicus“), вероятно вдъхновена от облика на хета () — ранната форма на тежкото придихание дасия (spiritus asper).

Въпроснтие букви се използват, макар и доста оскъдно, в обществените надписи по време на Клавдиевото владичество, но употребата им отмира след смъртта му. Обликът на знаците вероятно е избран да наподобява вече съществуващи букви, за да се улесни добиването им на гражданственост. Възможно е Клавдий да е бил подтикнат към тези промени от забележка, отправена към него от майка му Антония Младша, че е също толкова малко вероятно той да стане император, колкото и да промени азбуката. Клавдий може и да е бил вдъхновен от един от своите предци — цензор Апий Клавдий Цек, който променя ранната латинска азбука. Клавдий наистина успява да наложи своите три букви по време на управлението си, използвайки доводите на Цек, запазени в записките на историка Тацит. С течение на времето, буквата Y се налага в латинската азбука, заемайки ролята на разполовеното „H“, което Клавдий неуспешно се опитва да наложи.

„	Novas etiam commentus est litteras tres ac numero veterum quasi maxime necessarias addidit; de quarum ratione cum privatus adhuc volumen edidisset, mox princeps non difficulter optinuit ut in usu quoque promiscuo essent. Exstat talis scriptura in plerisque libris ac diurnis titulisque operum. Превод: "Измислил три нови букви и ги прибавил към старите като твърде необходими; още като частно лице издал книга по този въпрос, а след като дошъл на власт, лесно успял да ги въведе в употреба. Тия букви съществуват в много книги, известия и надписи на постройки."	“
Светоний

Обратното C се използва и като Римски цифриримска цифра.

Поддръжката на тези букви е включена в Уникод с версия 5.0.0. Кодировката е както следва:

описание	буква	Уникод	HTML
Обърнато главно F Обърнато малко F	Ⅎ ⅎ	U+2132 U+214E	Ⅎ ⅎ
Обратно главно C Обратно малко C	Ↄ ↄ	U+2183 U+2184	Ↄ ↄ
Главна полу-H Малка полу-H	Ⱶ ⱶ	U+2C75 U+2C76	Ⱶ ⱶ

Източници

Божественият Клавдий. прев. Анна Николова. в: Гай Светоний Транквил, Дванадесетте цезари, Народна култура, 1981, стр. 209 (§41) и 344 (бел. 64). ; срв. англ. превод на J. C. Rolfe § 41. и бел. 104 , от Lacus Curtius (home) на Бил Тайер ().
Oliver, Revilo P. The Claudian Letter Ⱶ // American Journal of Archaeology 53 (3). American Journal of Archaeology, Vol. 53, No. 3, 1949. DOI:10.2307/500662. с. 249–257.
Ryan, F. X. Some Observations on the Censorship of Claudius and Vitellius, A.D. 47-48 // American Journal of Philology 114 (4). The American Journal of Philology, Vol. 114, No. 4, 1993. DOI:10.2307/295428. с. 611–618.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Claudian letters в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.