Кичевско благотворително братство
| Кичевско благотворително братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Основана | 1899 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София, България |
| Езици | български |
Кичевското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от региона на Кичево, съществувала в българската столица София от началото на XX век.
История
[редактиране | редактиране на кода]Учредено е на 1 август 1899 година в София в присъствието на 40 делегати. За председател е избран М. Лазаров, подпредседател е Ст. Димитриев, деловодител е М. Йовев, касиер е Сп. Костов, а членове са Хр. П. Калевски, Никола Христов, Андрея Николов, Цвятко Гюрчинов и Арсо Тасев. Братството има собствен печат с елипсовидна форма и надпис „Кичевско благотворително братство“, под него „гр. София“, а в средата църквата „Св. Пречиста“. Годишният празник на братството е Рождество Богородично (8 септември). В устава му е записано, че при прекратяване дейността на братството, имуществото му става притежание на Кичевския манастир.[1]
При избухването на Балканската война много членове на братството се включват в Шеста охридска дружина на Македоно-одринското опълчение.[2]
На Учредителния събор на македонските бежански братства от 28 ноември 1918 година до 1 януари 1919 година делегати от Битолското братсво са Милан Дамянов и Стоян Димитров.[3] Делегати от Кичевското братство на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Магден Йовев, Милан Дамянов, Милан Андреев, Славе Томов и Тома Димитров.[4]
В управителното тяло на братството през 1936 година са Милан Попов, Дине Павлов Канески, Милан Андреев, Столе Хр. Новев, Антим М. Чолаков, Милан Кръстев Дамянов, Методи Иванов, Фане Младенов и Тасе Димитров. През 1938 година в управителното тяло са избрани Милан Илиев (председател), Столе Новев (подпредседател), Никола Димитров (секретар), Милан Иванов (касиер), Диме Калевски, Милан Дамянов и Йордан Стойков са членове. В контролната комисия влизат Методи Белев (председател), а Тасе Костов и Фане Костов са членове.[5]
В 1941 година Милан Попов е председател на Кичевското благотворително братство.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]„Дуко Тасев (Кичевски войвода 1880-1900 г.) - Спомени“, София, 1938 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 565.
- ↑ Забравената война (продължение) // focus-news.net. Посетен на 15.5.2022.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 565 – 566.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
