Кица Стоянова
Кица Стоянова | |
българска актриса | |
Портретна снимка на Кица Стоянова. Източник: ДА „Архиви“ | |
Родена | |
---|---|
Починала | 10 септември 1942 г.
|
Националност | българка |
Кица Стоянова в Общомедия |
Кица Димитрова Стоянова е българска актриса.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1879 г. в Цариград. Завършва четвърти клас във Варненската девическа гимназия. През 1893 г. дебютира на сцената на Варненския градски театър „Напредък“, под ръководството на Ст. Кожухаров, а от 1894 до 1897 г. е редовна актриса. В периода 1899 – 1900 г. играе в ръководената от Коста Стоянов, Т. Тончев и Борис Пожаров пътуваща трупа. Между 1900 – 1902 г. играе на сцената на Търновския градски театър.[1] През 1904 г. заминава за Загреб, където учи при Мария Марказа. Завръща се в България през 1905 г. и постъпва в трупата „Сълза и смях“. Дебютира с ролята на Тодорка в постановката „Иванко“ на Васил Друмев. Кица Стоянова е сред първите артисти на Народния театър.[2] През 1910 г. напуска трупата на Народния театър и заедно с други артисти образуват Нов Народен театър, който след една обиколка из страната се завръща в София и започва да изнася редовни представления на сцената на театър „Одеон“. В началото на 1911 г. се завръща в Народния театър. През 1923 г. е уволнена от Народния театър. Заедно с Екатерина Златарева, Вера Игнатиева, Давид Георгиев образуват Софийски драматичен театър. Изнасят представления в „Славянска беседа“ и пътуват из страната.[3][4] През 1924 – 1925 г. играе в кооперативния оперативен театър, а след това в пътуващия театър на П. К. Стойчев, с чиято трупа преминава в Русенския театър през 1925 – 1926 г.[1] С министерска заповед[5] от 1 септември 1925 г. се числи като актриса на Народния театър.[6]
Роли
[редактиране | редактиране на кода]Част от ролите, които играе Кица Стоянова са:[1]
- Амалия – „Разбойници“ от Фридрих Шилер;
- Нерина – „Хитрините на Скапен“ от Молиер;
- Дойката – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир;
- Иродиада – „Саломе“ от Оскар Уайлд;
- Амфиса – „Три сестри“ от Чехов;
- Дария – „Към пропаст“ от Иван Вазов;
- Тодорка и Баба Кера – „Иванко“ от Васил Друмев
- Керекова – „Свекърва“ от Антон Страшимиров;
- Малама – „Вампир“ от Антон Страшимиров;
- Баба Славовица – „Змейова сватба“ от Петко Ю. Тодоров
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]Наградена е с „Дамски кръст“ II степен.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 978-954-528-771-8. с. 437 – 438.
- ↑ Български народен театър // Народен театър „Иван Вазов“. Посетен на 08.02.2013.
- ↑ Милев, Гео. „Театърът на неспособните“ // сп. „Пламък“. Словото. Посетен на 08.02.2013.
- ↑ Милев, Гео. Театрална есен // сп. „Пламък“. Къща музей „Гео Милев“, Стара Загора. Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 08.02.2013.
- ↑ Заповед № 2765 от 1 септември 1925 г.
- ↑ а б ЦДА Ф. №373К, оп.1, а.е. 660, л.1 – 2