Направо към съдържанието

Кирил Симеонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Симеонов
Лична информация
ПрякорДжино
Роден19 октомври 1915 г.
Починал12 юни 1984 г. (68 г.)
Постляво крило, ляв бек
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ


1938 – 1941
1941
1941 – 1945
1945 – 1950
1950 – 1953
1952
ФК Юг
ФК Победа
Граджански (Скопие)
ФК 13
Македония (Скопие)
Партизан (Белград)
Вардар (Скопие)
Партизан (Белград)*


59
 –
 –
54
75
1


(3)
 –
 –
(17)
(21)
(0)
Национален отбор
1942
1946 – 1949
България
Югославия
2
10
(0)
(1)
Треньор
1950 – 1951
1953 – 1955
1955
1956 – 1957
1960 – 1962
1963
1969 – 1970
Вардар (Скопие)
Вардар (Скопие)
Кралство Гърция Арис (Солун)
Партизан (Белград)
Кралство Гърция Олимпиакос
Партизан (Белград)
Партизан (Белград)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Кирил Симеонов с псевдоним Джино (на македонска литературна норма: Кирил Симоновски – Џина) е български и впоследствие югославски футболист и треньор по футбол. Най-известен като футболист на Македония (Скопие) и Партизан (Белград).

Роден е на 19 октомври 1915 г. в окупирания от Българската армия Скопие. Брат е на футболиста Благой Симеонов.

Джино Симеонов с екипа на Македония (Скопие).

Започва да играе за ФК „Юг“, после във ФК Победа и ФК Граджански (Скопие). По професия е бояджия. През сезон 1938/39 изиграва 21 мача и вкарва 3 гола в югославското първенство.[1] През 1941 г. закратко носи екипа на ФК 13,[2] където преминава заедно с Трайче Серафимов. Двамата са смятани за първите професионални футболисти в българското първенство.[3] Официално те се водят на щат във вестниците на Атанас Дамянов „Утро“ и „Дневник“. Отборът печели Столичното първенство и достига до 1/4-финал в Държавния шампионат.[4]

Скоро след като са обвинени в професионализъм, Симеонов и Серафимов се завръщат Македония. В периода на Българското управление на Вардарска Македония Македония Скопие играе в българското първенство. През 1942 г. Джино е голямата звезда на отбора[5] и помага на Македония да достигне до финал в шампионата. Същата година остава на второ място в класацията за Футболист № 1 на България и в класацията за Спортист на годината на България, като е изпреварен от футболиста на Левски Любен Стамболиев.

През 1944 г. участва в партизанското движение в Югославия и след края на Втората световна война сменя името си на Кирил Симоновски. През 1945 г. в преходния сезон е част от сборния отбор на Югославската армия, който достига финал на първенството.[6] На негова база е сформиран армейският отбор ФК Партизан Белград, където треньор е бившият наставник на Македония Скопие Илеш Шпиц. По това време е най-опитният състезател на „гробарите“ заедно с вратаря Франьо Глазер. През 1947 г. печели титлата и купата на страната и става отново шампион през 1949 г.

През 1950 г. става играещ треньор на ФК „Вардар“[7] и записва 75 мача с 25 вкарани гола. През 1951 г. извежда тима до спечелването на Втора лига на Югославия.[8] През 1952 г. закратко се завръща в Партизан и изиграва 1 мач в първенството и 1 мач в турнира за националната купа.[9]

През 1942 г. участва в българския национален отбор, където изиграва 2 срещи[10].

От 1946 г. е национал на Югославия, като два пъти е част от селекцията за турнира за Балканската купа. Той е първият играч от Македония, носил капитанската лента на югославския национален отбор. Записва 10 мача, в които вкарва 1 гол.[11]

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Играещ треньор на Вардар (Скопие) в периода 1950 – 1951 и старши-треньор на отбора от 1953 до 1955 г. След това води гръцкия Арис Солун закратко през 1955 г. Симеонов е треньор на Партизан в три периода, като най-големият му успех е спечелването на Купата на Югославия през 1957 г. Води и Олимпиакос, с който печели Купата на Гърция през 1961 г.

Като футболист:

  • Първенство на София: 1941
  • Шампион на Югославия: 1946/47, 1948/49
  • Носител на Купата на Югославия: 1946/47
  • Югославска Втора лига – 1951

Като треньор:

  • Югославска Втора лига с Вардар – 1951
  • Носител на Купата на Югославия с Партизан: 1957
  • Носител на Купата на Гърция с Олимпиакос: 1961