Направо към съдържанието

Кирил Нешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за философа. За генерала от ДС вижте Кирил Нешев (офицер).

Кирил Нешев
български философ
Роден
Починал
8 декември 2010 г. (75 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Работил вСофийски университет

Кирил Нешев е български професор философ. Дългогодишен преподавател по етика в СУ „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Образование и кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 февруари 1935 г. в София. Възпитаник е на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който завършва през 1960 г., а от 1968 г. става негов преподавател.

Кирил Нешев защитава дисертация на тема „Основни проблеми на моралната цел. Исторически и теоретически аспекти“ (1973). През 1976 г. е избран за доцент, а през 1986 г. за професор на Софийския университет. Бил е декан на Философския факултет от 1976 до 1979 г. и два поредни мандата от 1980 до 1988 г. зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.

Умира на 8 декември 2010 г.

Научните интереси на проф. Нешев са в областта на етиката. Основен акцент в работата му е изясняването на основните етически понятия – добро, зло, свобода, чест, съвест, справедливост и т.н. По време на преподавателската си и научна дейност той чете курсове по Етика, Журналистическа етика, Педагогическа етика и др.

Автор е на над 50 книги – учебници, монографии и публицистични съчинения в областта на етиката, политологията, социологията, журналистиката, националната история. Известни и търсени между тях са първите учебници по етика за студенти в най-новата история на България – „Система на етиката“, „Педагогическа етика“, „Журналистическа етика“, анализа на основните етически категории – „Доброто“ и „Злото“, съчиненията по история на етиката – „Философии на морала“, „История на европейската етика“, книгите, посветени на актуални социални проблеми – „Философия на утопиите“, „Балканският неомарксизъм“ и др.

Изследване на евдемонизма

[редактиране | редактиране на кода]

Стремежът към щастие и неговият конфликт с изискването за подчинение на нравствения дълг е обект на първите разработки на проф. Нешев. Акцентът му като изследовател е върху това, че евдемонистите търсят реалното отражение на реалните нрави на отделна епоха или период в развитието на обществото. В труда е формулирана авторска класификация на евдемонистичните течения в етиката, отговаряща на историческото развитие на школата. Голямата историческа и теоретическа заслуга на евдемонизма, според проф. Нешев, е приближаването му до въпроса лично – обществено, все по-точното му изясняване, опитите за всестранен анализ на този феномен от позициите на етическа философия.

Професионалната етика

[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Кирил Нешев е между първите български етици, които пишат и разсъждават по тази нова и важна за философската етика тема. За него професионален морал притежават преди всичко онези професии, които имат за свой обект човека. Професионалната етика и нейната разработка са сред най-непосредствените и неотложни задачи на философите етици. Сред основните приоритети на професионалната етика са изработването на такива образци на поведение, кои­то са призвани да гарантират защитата на определени обществени интереси и защитата на личността като обект на професионално въз­действие.

  • Тактът. С., Народна младеж, 1974.
  • Основни проблеми на моралната цел. С., Наука и изкуство, 1975.
  • Евдемонизъм – историко-теоретически очерк. С., СУ, 1977.
  • Проблеми на журналистическата етика. С., Наука и изкуство, 1978.
  • Нравственият идеал. С., Народна младеж, 1979.
  • Етика. С., Наука и изкуство, 1980.
  • Етика за социолози. С., Наука и изкуство, 1980.
  • Моралното познание. С., Наука и изкуство, 1982.
  • Морал и общуване. С., Наука и изкуство, 1984.
  • Педагогическа етика. С., Наука и изкуство, 1986.
  • Доброто. С., Наука и изкуство, 1989.
  • Либералната идея. С., Век 22, 1992.
  • Българската идея. С., СУ, 1992.
  • Българинът днес – съдба и свобода. С., Филвест, 1993.
  • Злото. С., Филвест, 1994.
  • Философии на морала. С., Филвест, 1994.
  • Антична етика. С., Филвест, 1994.
  • Българският национализъм. С., Филвест, 1994.
  • История на европейската етика. С., СУ, 1995.
  • Балканският сблъсък на цивилизациите. С., СУ, 1995.
  • Философският постмодерн. С., Филвест, 1995.
  • Политическа етика. С., Софи – Р, 1997.
  • История на етиката. С., Парадигма, 1998.
  • Система на етиката. С., Парадигма, 1999.