Кирил Валявичарски
Облик
Кирил Валявичарски | |
български офицер | |
Звание | Полковник |
---|---|
Служи на | България |
Военно формирование | 84-ти пехотен полк 13-и пехотен полк 15-и погр. сектор 6-и пехотен полк ШЗО 2-ри погр. уч. 3-ти погр. секция 27-и пехотен полк Военното училище Военното училище |
Командвания | 22-ри пехотен полк |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
София, България |
Кирил Стоилов Валявичарски[1] е български офицер, полковник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кирил Валявичарски е роден на 24 март 1895 година в кюстендилското село Трекляно. През 1916 година завършва Военното училище в София. През 1931 г. е назначен на служба в Школата за запасни офицери, през 1933 г. служи в 2-ри пограничен участък и същата година е прехвърлен в 3-ти погранична секция. През 1934 г. е назначен за домакин на 27-и пехотен чепинскиполк, а от следващата служи във Военното училище. От 1941 година е командир 22-ри пехотен тракийски полк, а през 1943 г. е назначен закомандир на 25-а пехотна дивизия от състава на 1-ви окупационен корпус в Поморавието. Уволнен е на 13 септември 1944[2].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (5 октомври 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (26 август 1934)
- Подполковник (6 май 1937)
- Полковник (6 май 1941)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Категории:
- Български полковници
- Тридесет и седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Втората световна война
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Родени в област Кюстендил
- Починали в София