Кипре Максев
| Кипре Максев | |
| български революционер | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | 1914 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Мирчо Кипрев |
Кипре Максев Бангеов е български общественик и революционер, деец на Вътрешната революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1843 година в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя, днес град Разлог, България. Завършва мехомийското училище и се занимава с търговия, като постепенно се издига до един от основните първенци на града. Оглавява борбата срещу Цариградската патриаршия за установяване на българска църква и българско училище в Разлога. В края на юни 1869 година Васил Левски основава в дома му в Мехомия революционния комитет. Основателите са дванадесет жители на градчето, сред които е и Кипре Максев.[2] През 1876 година е арестуван от османските власти и задържан в затвора в Неврокоп, заедно с още тридесет и двама революционни дейци от Разложко. Освободен е срещу голям откуп. В 1888 година подписва Молбата до великия везир за изпращане на български владика и за официално признавена на българските общини в Разлога. В 1889 година е избран за секретар-касиер на Мехомийската община.
Кипре Максев е баща на революционера Мирчо Кипрев и вуйчо и осиновител на лекаря Иван Кипров.[1]
Умира в 1914 година в Мехомия.
В дома на Кипре Максев – Кипревата къща, е уредена музейна сбирка на занаятите в Разлога.[1] На входа е поставена паметна плоча с текст: „В този дом през лятото на 1869 година Васил Левски основа революционен комитет“. В съседство има и паметна плоча за сина му Мирчо Кипрев.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 539.
- ↑ Разлог - история, традиции, памет. Ирин-Пирин. Благоевград, 2009, стр.115-116.
- ↑ Следите на героичното време. Места на памет, свързани с национално-освободителните борби (1867 – 1878). София, БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, ИК „Гутенберг“, 2024. ISBN 978-619-176-231-6. с. 22.
