Кинкаку-джи
Кинкаку-джи (на японски: 金閣寺) или още известен като Златния павилион, е дзен будистки храм, един от най-известните храмове в Япония. Разположен е в Киото, в подножието на хълма Кинугасаи и е част от храма Рокуон-джи.[1]
Градинският комплекс е отличен образец на градински дизайн от периода Муромачи[2], смятан за класическа епоха на японския градински дизайн.[3] Взаимовръзката между сгради и природна среда са силно подчертани през този период.[3] Това е начин да се интегрира по артистичен начин структурата в пейзажа. Проектите за градина се характеризират с намаляване на мащаба, подчертаване на основния замисъл и открояване на природната среда.[4] Минималистичният подход в градинския дизайн води до пресъздаването в малък мащаб на големи пейзажи около постройка.[4]
Храмът е със статут на национален исторически обект с особено значение и Национален пейзаж от особено значение, и е едно от 17-те места, включени в комплекса „Древно Киото“, който е със статут на световно културно наследство.[5] Кинкаку-джи е и една от най-известните сгради в Япония, привличащи голям брой посетители.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]
На мястото на Кинкаку-джи първоначално е имало вила, наречена Китаяма-даи, собственост на силния държавник Сайонджи Кинтсуне.[7] През 1397 г. вилата е от третия шогун Ашикага Йошимицу от епохата Муромачи (14-16 век) и е трансформирана в комплекса Кинкаку-джи.[7] Там той прекарва остатъка от живота си далеч от светските дела. Желанието му вилата да бъде превърната в будистки храм се осъществява от сина му. [6][8]
По време на войната Онин всички сгради в комплекса освен павилиона са били изгорени.[7] На 2 юли 1950 г., в 2:30 часа сутринта, павилионът е опожарен от 22-годишния монах Хаяши Йокен, който след това се опитва да се самоубие на хълма Даймон-джи зад сградата. Опитът е неуспешен и той е арестуван. Монахът бил осъден на седем години затвор, но е освободен поради психични заболявания (параноя и шизофрения) на 29 септември 1955 г. и умира от туберкулоза през 1956 г.[9] По време на пожара оригиналната статуя на Ашикага Йошимицу е унищожена (сега е възстановена). На подобна случка посвещава романа си „Златният храм“ писателят Юкио Мишима.[1]
Настоящата структура на павилиона датира от 1955 г., когато е възстановен.[1] Павилионът е на три етажа, приблизително 12,5 м висок.[10] Реконострукцията се счита за копие близко до оригинала, въпреки някои съмнения, че толкова богата украса с дълги златни листа е била използвана в оригиналната структура.[6] През 1984 г. се забелязва, че покритието от японски лак се руши и е сложено ново златно покритие, което е много по-дебело (0.5 µm вместо 0,1 µm) (работата е завършена през 1987 г.) В допълнение интериорът на сградата, включително картините и статуята на Йошимицу, също са реставрирани. Покривът е възстановен през 2003 г.
Името Кинкаку произлиза от златните листа, с които павилионът е покрит. Златото е важно допълнение към павилиона поради вторичното си значение като средство за облекчаване и пречистване на замърсяване от всякакво естество, както и на отрицателни мисли и чувства към смъртта.[11] Освен символичното значение на златото, периодът Муромачи разчита много на визуална прекомерност и изобилие на усещанита.[3] В случая акцентът е поставен върху златното покритие, което отразява слънчевата светлина и създава отблясъци във водата на езерото.
Архитектурен план
[редактиране | редактиране на кода]
Златният павилион е триетажна сграда на територията на храмовия комплекс Рокуон-джи.[2] Горните два етажа на павилиона са покрити с листа от чисто злато.[2] Павилионът действа като шариден и приютява реликви, свързани с Буда (Прахта на Буда). Сградата е важен модел за Гинкаку-джи (Храмът на сребърния павилион) и Шококу-джи, които също се намират в Киото.[1] При проектирането на тези сгради Ашикага Йошимаса заема стиловете, използвани в Кинкаку-джи и дори имената на втория и третия етаж.[1]
Павилионът успешно обединява три различни стилове в архитектурата – шинден, самурай и дзен.[10] Всеки етаж на Кинкаку използва различен архитектурен стил.[1] На първия етаж, наречен Залата на водата Дарма, стилът е шинден-зукури, напомнящ на резидентския стил на имперската аристокрация Хеян от 11 век.[1] Стилът напомня на двореца Шинден. Етажът е проектиран като отворено пространство с прилежащи тераси и използва естествено, небоядисано дърво и бяла мазилка.[10] Това спомага за изпъкването на околния пейзаж. Гледката се влияе и от стените и прозорците на павилиона. Повечето от стените са направени с капаци, които могат да бъдат манипулирани от един човек, за да се даде възможност на определено количество светлина и въздух да навлязат в павилиона.[10] Също така гледката се изменя в зависимост от това колко е отворен капака. Вторият етаж, наречен Кулата на звуковите вълни[1], е построен в стила на воините аристократи буке-зукури. Чрез плъзгащите се дървени врати и решетъчните прозорци се пресъздава усещането за променливост и мимолетност. На втория етаж също така се помещават Залата на Буда и олтар, посветен на богинята на милосърдието Канон.[10] Третият етаж е построен в традиционния китайски стил чан (яп. дзен.), известен също като дзеншу-бутсуден-зукури, и е наречен Куполът на върховенството. Типологията дзен представя становище за павилиона, по-религиозно от характерното за периода Муромачи.[10] Покривът е с формата на пирамида, покрит е със слама и тънки дървени летви.[12] На върха е украсен с бронзов орнамент, изобразяващ феникс.[2] Погледнато отстрани се откроява количеството позлата, използвано на горните етажи на павилиона, с което се загатва за това, което се помещава във вътрешността – светилища.[11] Така обвивката е отражение на съдържанието. Комбинацията от природните елементи, идеята за смъртта и религията създава връзка между павилиона и околната среда.
Златният павилион е разположен в прекрасна японска градина за разходки (kaiyū-shiki-teien – букв. градински пейзаж в стил въртележка).[8] Мястото реализира идеята за заеманата природа, която обединява външността и вътрешността, разширява възможните гледки от павилиона и го свързва с околния свят.[12] Павилионът се простира над езеро, наречено Киоко-чи (Огледалното езеро), което отразява сградата.[7] В езерото се намират и 10 по-малки островчета.[10] Типологията дзен е изюстрирана и от каменните композиции, мостовете и аранжировката на растенията, която изобразя известни места в китайската и японската литература.[10] Местата за наблюдение и фокусните точки са създадени, за да се виждат градините около павилиона.[3] Една малка риболовна палуба (тсури-доно) е прикрепена към задната част на сградата на павилиона, което позволява да акостират малки лодки.[7] Кинкаку-джи е разположен според преписанията в „Западния рай на Буда Амида“, които целят да се илюстрира хармонията между небето и земята.[8] Най-голямото островче в езерото е алегория за японските острови.[7] Четирите камъни, формиращи права линия в езерото в близост до павилиона, представляват платноходки, закотвени през нощта, пътуващи за Острова на вечния живот от китайската митология. [7]
-
-
Златният павилион през зимата -
Изглед от парка -
Павилионът през зимата -
-
Изглед от парка -
Златният павилион отблизо -
Златният павилион, 1905 г. -
Туристически постер от 1930 г. -
Павилионът през зимата -
Интериор -
Долното езеро
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Kinkakuji Temple – 金阁寺, Kyoto, Japan // Oriental Architecture. Посетен на 13 юли 2010.
- ↑ а б в г Eyewitness Travel Guides: Japan. Dorling Kindersley Publishing (2000). ISBN 0-7894-5545-5.
- ↑ а б в г „Pregil, Philip, and Nancy Volkman. Landscapes in HIstory: Design and Planning in the Eastern and Western tradition. Hoboken, NJ: John Wiley & Sons Inc., 1992. N. pag. Print.“.
- ↑ а б Boults, Elizabeth, and Chip Sullivan. Illustrated History of Landscape Design. Hoboken, NJ: John Wiley & Sons INc., 2010. N. pag. Print.
- ↑ Places of Interest in Kyoto (Top 15 most visited places in Kyoto by visitors from overseas) // Asano Noboru. Архивиран от оригинала на 2017-08-16. Посетен на 15 юли 2010.
- ↑ а б в Bornoff, Nicholas (2000). The National Geographic Traveler: Japan. National Geographic Society. ISBN 0-7922-7563-2.
- ↑ а б в г д е ж Kinkaku-ji in Kyoto // Asano Noboru. Архивиран от оригинала на 2017-12-13. Посетен на 15 юли 2010.
- ↑ а б в Scott, David (1996). Exploring Japan. Fodor's Travel Publications, Inc. ISBN 0-679-03011-5.
- ↑ Albert Borowitz. Terrorism for self-glorification: the Herostratos syndrome. Kent State University Press, 2005. ISBN 978-0-87338-818-4. с. 49 – 62. Посетен на 1 юли 2011. See: Herostratos syndrome
- ↑ а б в г д е ж з Young, David, and Michiko Young. The art of Japanese Architecture. North Claredon, VT: Turtle Publishing, 2007. N. pag. Print.
- ↑ а б Gerhart, Karen M. The material culture of Death in medieval Japan. N.p.: University of Hawaii Press, 2009. N. pag. Print.
- ↑ а б Young, David, Michiko Young, and Tan Hong. The material culture of Death in medieval Japan. North Claredon, VT: Turtle Publishing, 2005. N. pag. Print.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Hanami Web – Kinkakuji Архив на оригинала от 2008-01-08 в Wayback Machine.
- ((ja)) Официален сайт на храма Архив на оригинала от 2009-03-15 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kinkaku-ji в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |