Направо към съдържанието

Кехлибареният замък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кехлибареният замък
Янтарный замок
РежисьориАлександра Снежко-Блоцкая
СценаристиРегина Янушкевич
МузикаЮлиус Юзелиунас
РазпространителСоюзмултфилм
Жанранимация
легенда
късометражен
Премиера1959
Времетраене21 минути
Страна СССР
Езикруски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„Кехлибареният замък“ (на руски: Янтарный замок) е съветски анимационен филм от 1959 година, създаден от киностудиото Союзмултфилм по мотиви от литовска легенда.

Рибарят Каститис се отправя в морето, за да улови риба и да я принесе в жертва на бога на морето Перкунас. Там той среща морската царица Юрате, невеста на Перкунас. Заради опита си да се докосне до нея, Перкунас потапя с мълнии лодката на рибаря. Юрате спасява Каститис, приютявайки го в подводния си кехлибарен замък, където той я развлича свирейки на дудук. В това време на брега на морето майката на Каститис изгаряла от мъка по него. Злата щука, решила да погуби рибаря, му разказва за това. Каститис си тръгва към дома, но ракът, подучен от щуката го отвежда в глъбините на океана, където се опитва да го убие. Узнавайки за това, Юрате отново спасява възлюбения си. Тя приема да излезе заедно с него на сушата и да стане смъртна. Разгневеният жених Перкунас разрушава кехлибарения и дворец, и с мълния убива самата Юрате. От тогава морето изхвърля на брега късчета кехлибар.

Персонажите във филма са озвучени с гласовете на:

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Янтарный замок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​