Керченски проток
| Керченски проток Керченська протока | |
| — проток — | |
 Изглед към Керченския проток от Кримския полуостров, 8 август 2003 г. | |
  Местоположение в Черно море | |
| Местоположение | Източна Европа |
|---|---|
| Координати | |
| Дължина | 45 km |
| Ширина | 4,5 – 15 km |
| Дълбочина | 18 m (максимална) |
| Острови | Тузла |
| Населени места | Керч |
| Керченски проток в Общомедия | |
Кѐрченският проток (на руски: Керченский пролив; на украински: Керченська протока), наричан от древните гърци Кимерийски Босфор (на народа кимерийци) е проток между Керченския полуостров на запад и Таманския полуостров на изток, съединяващ Черно на юг с Азовско море на север. Дължина 41 km, ширина от 4,5 до 15 km, дълбочина до 18 m. Бреговете му са частично низинни с пясъчни коси, на места стръмни и скалисти. През зимата е покрит с плаващи ледове. На западния му бряг е разположен град Керч.[1]
Митове
[редактиране | редактиране на кода]Еврипид описва[2] как откъм Таврида (тоест Крим) пролива е преплуван от Ио – възлюбената на Зевс, която е превърната от жена му Хера в крава, гонена от стършел.
Есхил нарича брода през пролива Кимерийски Босфор („Кравешки брод“)[3].
В своите „Жизнеописания“ Плутарх, позовавайки се на Хеланик, съобщава, че амазонките се прехвърлят през Кимерийския Босфор по леда[4].
История
[редактиране | редактиране на кода]XX век
[редактиране | редактиране на кода]
През април 1944 г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. ледоход от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.
За заместване на разрушения мост през 1953 г. е открит ферибот, съединяващ Крим с Краснодарски край (пристанище Крим – пристанище Кавказ). В линията участват железопътните фериботни кораби „Заполярен“, „Северен“, „Южен“ и „Източен“. По-късно в експлоатация са въведени и автомобилните фериботи: „Керченски-1“, „Керченски-2“ и „Ейск“.
В края на 1980-те г. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.
XXІ век
[редактиране | редактиране на кода]През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между Русия и Украйна, след като властите на Краснодарски край започват да строят дига към остров Тузла, чиято принадлежност се оспорва от Украйна и Русия. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.
Преговорите на експертни групи по разделянето на Азовско море обаче продължават.
През 2015 г. започва строителството на транспортен коридор през Керченския проток. Кримският мост е официално открит на 15 май 2018 г. от президента на Русия Владимир Путин.