Направо към съдържанието

Амазонки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За други значения вижте Амазонка.

Ранена Амазонка, Капитолийски музей, Рим
Амазонка със скитски дрехи (ваза от ок. 420 пр.н.е.)
Мраморен саркофаг „Амазономахия“ (битката с амазонките), Археологически музей, Солун
Амазонка, Бруклински музей

Амазонките (на старогръцки: Ἀμαζόνες; ед. ч: Ἀμαζών) според древногръцката митология са войнствено женско племе, присъстващо в редица легенди: в Троянския цикъл, в т. нар. Амазономахия и в някои други митове, свързани с герои (например за Херкулес и колана на Хиполита).

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Широко разпространеното вярване, че амазонките са отрязвали или изгаряли дясната си гърда, за да стрелят с лък по-добре вероятно тръгва от Етиопида. Според историка Юстин това произлиза от грешна етимология на името, извеждана от a-mazos (ἀ-μαζός), т.е. без гърда[1] (при все, че може да се преведе и като "с големи гърди"). Още повече няма намерени изображения, които да показват амазонките без гърда - винаги са изобразени и с двете си гърди, а дясната е просто покрита[2], поради което е възможно и името да идва от това, че само едната гърда е открита (без покривало).

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Атрибутите, с които се изобразяват амазонките са:

Географско разположение[редактиране | редактиране на кода]

Възможно е да е имало различни групи амазонки или (поради легендарния характер на сведенията за тях), както да не са съществували реално, така и да са съществували, но поставянето им в различни области да се дължи на конкретните познания и представи за географията и историята в съответното време. Така в някои източници амазонките живеят по бреговете на Черно море. Различни историци ги поставят в северната част на Анатолия (Мала Азия) или в южната част на Скития, а други в Северна Африка, на запад от Либия[3]. В други случаи, те представяни по-скоро обитатели на Средна Европа, а впоследствие - и като обитатели на по-отдалечени места (например - по поречието на река Амазонка, в Южна Америка; кръстена на тях).

Описвани са като изолирани общности от жени-войни, които в определени моменти от годината или в подходящо време встъпват в сексуални връзки с чужденци или с местни жители и след раждането определят съдбата на потомството си, момчетата пращат при бащите им или ги убиват, а момичетата - възпитават в боен дух. Според някои историци амазонките отговарят на войнствените жени на скитите и сарматите[4] и в този случай всъщност живеят не толкова отделно от мъжете и във вражда с тях, а като част от местното войнство, понякога заемайки високи позиции или имащи свои полкове.

Mитове за амазонките[редактиране | редактиране на кода]

Много герои се срещат с амазонките - Белерофонт, Ахил, Херакъл и Тезей са най-известни от тях. Срещата на Херакъл с тях е свързана с 9-ия му подвиг (от прочутите Дванадесет подвизи на Херакъл) - да вземе и занесе на господаря си Евристей колана на Хиполита - царицата на амазонките.

Историята с Ахил и Пентезилея е особено известна - според нея (в "Илиада" на Омир) Ахил, се бие с амазонките, като съюзници на Троя и се твърди, че той се е влюбва в нея, докато я убива.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Justin, Historiae Phillippicae ex Trogo Pompeio, II, p. 4
  2. Natalie Haynes, The Amazons: Lives and Legends of Warrior Women Across the Ancient World by Adrienne Mayor, book review, The Independent,‎ 2014.
  3. Leonhard Schmitz, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Little, Brown and Company, 1867, p. 137–138.
  4. Musagora. Variantes sur la localisation des Amazones // Архивиран от оригинала на 2013-02-14. Посетен на 2023-01-18.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Adrienne Mayor, "The Amazons: Lives and Legends of Warrior Women across the Ancient World" (Princeton University Press, 2014)
  • D. von Bothmer, Amazons in Greek Art (1957)
  • F.G. Bergmann, Les Amazones dans l'histoire et dans la fable (1853)
  • Josine H. Blok (Peter Mason, tr.), The Early Amazons: Modern and Ancient Perspectives on a Persistent Myth (1995)
  • Dietrich von Bothmer, Amazons in Greek Art (Oxford University Press, 1957)
  • George Grote, History of Greece, pt. i, ch. 11.
  • Hinge, George. Herodot zur skythischen Sprache. Arimaspen, Amazonen und die Entdeckung des Schwarzen Meeres // Glotta 81. 2005. S. 86–115. (на немски)
  • A. Klugmann, Die Amazonen in der attischen Literatur und Kunst (1875)
  • H.L. Krause, Die Amazonensage (1893)
  • P. Lacour, Les Amazones (1901)
  • Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae, vol. I, s.v. Amazones.
  • Andreas David Mordtmann, Die Amazonen (Hanover, 1862)
  • Pauly-Wissowa, Amazones. Realencyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 1754–1789.
  • W. H. Roscher, Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie
  • Theobaldo Miranda Santos, Lendas e mitos do Brasil (Companhia Editora Nacional, 1979)
  • W. Stricker, Die Amazonen in Sage und Geschichte (1868)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]