Керино ухо

Керино ухо

Класификация

царство: Гъби (Fungi) отдел: Торбести гъби (Ascomycota) клас: Пезизомицети (Pezizomycetes) разред: Pezizales семейство: Sarcoscyphaceae род: Sarcoscypha вид: Керино ухо (S. coccinea)

Научно наименование

Sarcoscypha coccinea Lambotte, 1887

Синоними

Peziza insolita Cooke, 1879 Peziza epidendra Bull., 1790 Octospora cyathoides Timm, 1788 Aleuria insolita Boud., 1907 Geopyxis bloxamii Massee, 1894 Geopyxis coccinea Massee, 1895 Geopyxis insolita Sacc., 1892 Geopyxis pseudoaurantia Sacc., 1889 Geopyxis coccinea var. lactea Massee, 1911 Calycina cyathoides Kuntze, 1898 Peziza cyathoides Linnaeus, 1753 Peziza coccinea Jacq., 1774 Peziza coccinea Jacq., 1774

Керино ухо в Общомедия

[ редактиране ]

Керино ухо (Sarcoscypha coccinea), известно още като бабино ушенце и попова паничка, е вид торбеста гъба от семейство Sarcoscyphaceae.

Наименования

Народното име на гъбата „керино ухо“ произлиза от формата на плодните тела, наподобяваща ушна мида.

Гъбата е известна и като:

• Ruby elf cup (английски)
• Pézize écarlate (френски)
• Scharlachroter Kelchbecherling (немски)
• Саркосцифа алая (руски).

Разпространение и местообитание

Кериното ухо се среща във всички краища на България. Вирее строго върху гниещи по почвата клонки от широколистни дървета и храсти. Мицелът се храни с мъртвата дървесина и по тях „отглежда“ плодните си тела. Те се показват при първите по-продължителни затопляния на времето още в края на зимата или с настъпването на пролетта. Рядко достигат диаметър 4 см. Отначало са кълбести, но с узряването постепенно се разтварят и се оформят като правилни чашковидни до паничковидни телца. Телцата на гъбата се издигат на дръжка, висока от 1 до 3 см. Такива широко отворени плодни тела миколозите наричат апотеции.

Апотециите на кериното ухо са нежни и крехки, изглеждат като направени от восък. Отвън са белезникави, с фин мъх, а отгоре са яркочервени.

Употреба

Кериното ухо няма стопанско значение. Не е отровна гъба, може дори да се яде, но не расте масово. Твърде скромна е и ролята ѝ в природата е като сапрофит, който разлага дървесинните остатъци и обогатява почвата с хранителни вещества.