Кераца Висулчева
| Кераца Висулчева | |
| художничка от България и Република Македония | |
 портрет от Маргарита Христова | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Направление | съвременно изкуство |
| Кераца Висулчева в Общомедия | |
Кераца Николова Висулчева е българска и македонска художничка, дългогодишен член на Съюза на българските художници. Висулчева е родена в Костурската кааза на Битолския вилает, по-голямата част от живота си прекарва в България, но приемайки на стари години идеята за самостоятелна македонска идентичност през 1996 година емигрира в Република Македония.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кераца Висулчева е родена на 7 април 1911 година в костурското село Нестрам, тогава в Османската империя, днес Несторио, Гърция. Като част от бежанските вълни от Егейска Македония през Балканските войни, родителите ѝ Петра Ляпчева и Никола Паскалев Висулчев първо се заселват с четирите си деца в Ксанти, тогава в България, а след Първата световна война в Анхиало, където Кераца завършва гимназия при стария им приятел Козма Георгиев, който я и поощрява да рисува. Негов малък маслен портрет се смята за първата ѝ живописна творба.
В 1929 година Кераца се записва в художествената академия в София и посещава класовете на професорите Стефан Иванов, Никола Ганушев и Борис Митов. Силно се влияе и от професор Николай Райнов, с когото има запазена кореспонденция. През 1935 година завършва образованието си и печели наградата на фонд „Ана Бешевлиева“, прави първата си изложба и става член на Съюза на българските художници.
Докъм 1941 година Кераца Висулчева учителства в планинските села Бистрица, Градево, Симитли, Осеново, а по-късно в Харманли и в Момчилград. След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България със съпруга си Стефан Дикиджиев[3] и сина си Звездомир (1932, София) заминават за Скопие, където в 1942 година им се ражда втори син Петър[4]. До 1944 година преподава в девическата гимназия „Царица Йоанна“ и прави няколко изложби.
След края на Втората световна война, когато Скопие е върнато на Югославия, живее, твори и работи като учителка в Пловдив. През 1958 година при голяма чистка, последвала Априлския пленум, е изключена от Съюза на българските художници. Оттогава тя се подписва на платната си с латиница - Keratza. Редовно посещава Франция, Гърция, Полша и Италия. В 1989 година отново е приета в СБХ.
През 1996 година тя се премества да живее в Скопие, Република Македония. Продължава да твори до 2002 година, като към края дори скулптира. Почива на 13 януари 2004 година.[5] Целокупното ѝ творчество се съхранява от Музея на Македония[6] в Скопие, а в Сарая на предводителя на младотурците Ахмед Ниязи бей в град Ресен (виж: Ресенски сарай) по нейно желание е изложена нейна постоянна експозиция, която периодично се подновява.[7]
В бюлетина на СБХ по повод на кончината ѝ от януари 2004 година се казва:
| „ | На 13 януари 2004 г. почина Кераца Висулчева. Тя беше дългогодишен член на СБХ и лауреат на множество международни награди. Участваше активно във всички общи, национални и международни изложби. Освен, че отдаде целия си живот на изкуството, Кераца Висулчева ще бъде помнена и като всеотдаен педагог. Поклон пред паметта ѝ.[8] | “ |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- БН П ТЕЛЕВИЗИЯ, СОФИЯ 2013, Октомври 8, 48‘минути за КЕРАЦА
- за КЕРАЦА - допълнение от Петър Дикиджиев, 9' минути
- БН П ТЕЛЕВИЗИЯ, СОФИЯ 2013, Октомври 23, 46' мин. за КЕРАЦА
- TV za KERATZA /4[неработеща препратка]
- Стогодишнина 7 април 2010, Ресен Архив на оригинала от 2011-07-22 в Wayback Machine.
- Анализ от проф, д-р Соня Абаджиева
- Галерия „Блесок“ с творби на Кераца Висулчева
- „Килийното училище на Неофит Рилски“, 1960, масло на платно Архив на оригинала от 2011-07-06 в Wayback Machine.
- Страница Кераца Висулчева Архив на оригинала от 2012-11-08 в Wayback Machine.
- Спомени от писателя Димитър КирКов Архив на оригинала от 2011-07-15 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Виктор Цветановски, Македонците крем на бугарското општество (15) Утрински весник, Број 2871 четврток, 25 декември 2008., архив на оригинала от 14 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110614112019/http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=A81470453008164BA6BB94D0B96194D2, посетен на 18 март 2010
- ↑ Биографичен сайт на Кераца Висулчева, архив на оригинала от 22 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110722215221/http://www.cdnh.edu.mk/diplomski/visulcheva/visulcheva//index.html, посетен на 30 ноември 2009
- ↑ Глава 10: Другарят Кукриникси
- ↑ Петър Дикиджиев, архитект
- ↑ Биографичен сайт на Кераца Висулчева, архив на оригинала от 22 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110722215221/http://www.cdnh.edu.mk/diplomski/visulcheva/visulcheva//index.html, посетен на 30 ноември 2009
- ↑ Сайт на Музея на Македония // Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 2010-04-08.
- ↑ Keratza Visulceva на английски, от община Ресен
- ↑ Бюлетин на СБХ, януари 2004 г., стр. 22 Архив на оригинала от 2012-03-05 в Wayback Machine.
