Кекропс (син на Ерехтей)
| Кекропс | |
| митичен цар на Атика | |
| Семейство | |
|---|---|
| Баща | Ерехтей |
| Майка | Пракситея |
| Деца | Пандион II |
Кекропс II (на старогръцки: Κέκροψ, Kekrops, на латински: Cecrops) в гръцката митология е цар на Атика (1347 – 1307 пр.н.е.).
Той е големият син на Ерехтей и Пракситея.[1] Брат е на Орней, Теспий, Метион, Сикион, Пандор, Алкон, Евпалам, Прокрида, Креуса, Орития, Хтония, Протогенея, Пандора и Меропа.
След смъртта на баща му той е определен от Ксут за негов наследник, след което Ксут е изгонен от Атина от неговите братя.[2] Той се жени за Метиадуса, дъщерята на Евпалам. Наследник на Кекроп става неговият син Пандион II.[3]
Кекроп осветил в храма на Атина Полиас на акропола в Атина една дървена статуя на Хермес.[4] Той пръв определил Зевс като най-висшия (Hypatos) на боговете.[5]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Аполодор, Die griechische Sagenwelt, Apollodors Mythologische Bibliothek, Parkland Verlag, Köln, 1997, ISBN 3-88059-932-7
- Павзаний, Reisen in Griechenland, Artemis Verlag, Zürich und München, 1987, ISBN 3-7608-3678-X.
- Richard Engelmann: Erechtheus. Wilhelm Heinrich Roscher (Hrsg.): Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,1, Leipzig 1886, Sp. 1296 – 1300 (Digitalisat).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||
