Квинт Салвидиен Руф
| Квинт Салвидиен Руф Quintus Salvidienus Rufus Salvius | |
| римски военачалник | |
 Денарий с портрет на Октавиан и крилата мълния на гърба с името на Квинт Руф (използва името Квинт Салвий) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 40 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
| Квинт Салвидиен Руф в Общомедия | |
Квинт Салвидиен Руф Салвий (на латински: Quintus Salvidienus Rufus Salvius или Q. Salvius; † 40 г. пр.н.е.) е римски военачалник и един от най-близките съветници на Октавиан в ранните години на политическата му дейност.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че е от беден произход[1][2] Руф заедно с Марк Агрипа са сред най-добрите приятели на Октавиан.[3] Руф и Агрипа са заедно с Октавиан в Аполония по времето на убийството на Цезар през 44 пр.н.е.[4] След като до тях достига вестта за смъртта на Цезар, Руф и Агрипа съветват Октавиан да заповяда на легионите от Македония да тръгнат към Рим, срещу убийците на Цезар.[5] Пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия с малка свита.[6] По време на гражданската война, която следва смъртта на Цезар, Салвадиен Руф се превръща в един от най-доверените военачалници на Октавиан.[7]
Битки срещу Секст Помпей
[редактиране | редактиране на кода]През 42 пр.н.е. води флота на Октавиан срещу Секст Помпей, който е взел контрола над Сицилия и от там тормози бреговете на Италия. Първоначално Руф има успех срещу Попмей и го побеждава в морска битка в близост до Региум,[8][9] но след това е победен в морска битка при пролива на Месана и Сцилеум (Месински пролив), недалеч от първата му победа, главно поради липсата на опит на неговия екипаж.[7][10][11]
Перузинска война
[редактиране | редактиране на кода]
Когато Октавиан се връща от Гърция след битката при Филипи, Руф е изпратен в Испания с шест легиона,[12] но бързо е привикан обратно в Италия за да се изправи срещу Луций Антоний и Фулвия Антония (брат и жена на Марк Антоний), които въстават срещу Октавиан, започвайки така наречената Перузинска война.[13] Октавиан е отблъснат Нурсия и започва обсада на град Сентинум. Луций, който е в Пренесте потегля към Рим, научавайки за това Октавиан потегля по Виа Фламиния към Рим изпращайки инструкции на Руф, който пътува с шест легиона през Умбрия да продължи с обсадата на Сентиум.[14] С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – Квинт Фуфий Кален, Вентидий Бас и Азиний Полион в Галия.[14] Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.[14]
Първият ход на Агрипа е да превземе Сутриум – важен град за Луций Антоний намиращ се на Виа Касия.[15] Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия[16][17] да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.[15] Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.[15] Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.[18]
Октавиан подобно на Цезар при Алезия, обгражда Перузия с укрепления за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.[14][19][20] Вентидий Бас, Азиний Полион и Мунаций Планк с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.[21][22] Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).[23][24]
Управител на Галия
[редактиране | редактиране на кода]След края на войната, Октавиан изпраща Руф като губернатор на Галия[10][25] с голяма армия от единадесет легиона. Руф е определен за един от консулите за 39 пр.н.е., въпреки че не е достигнал до сенаторски ранг.[10][26][27]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки всичките отличия и голямото доверие на Октавиан към него, когато Антоний идва от изток с голяма армия да се изправи срещу приятеля му, Руф предлага на Антоний да дезертира при него с цялата си армия.[28] Вероятно тази предателска оферта достига до Антоний след като той е сключил договор с Октавиан (договора от Бриндизи). Антоний уведомява Октавиан за предателството на Руф,[28] който е обвинен от сената в държавна измяна и осъден на смърт.[29] Руф умира през 40 пр.н.е., не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие.[10][28][30]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Патеркул 1924, глава 76.4.
- ↑ Касий 1917, глава 33.
- ↑ Cosme 2005, с. 15.
- ↑ Cosme 2005, с. 18 – 19.
- ↑ Патеркул 1924, глава 59.
- ↑ Cosme 2005, с. 20.
- ↑ а б Cosme 2005, с. 55.
- ↑ Vagi 1999, с. 63.
- ↑ Касий 1917, глава 18.
- ↑ а б в г Vagi 1999, с. 64.
- ↑ Апиан 1913, кн. 4, глава 85.
- ↑ Апиан 1913, кн. 5, глава 24.
- ↑ Апиан 1913, кн. 5, глава 27.
- ↑ а б в г Reinhold 1933, с. 17.
- ↑ а б в Reinhold 1933, с. 18.
- ↑ Roddaz 1984, с. 50.
- ↑ Касий 1917, глава 13.
- ↑ Апиан 1913, кн. 5, глава 32.
- ↑ Cosme 2005, с. 63.
- ↑ Апиан 1913, кн. 5, глави 32 – 33.
- ↑ Cosme 2005, с. 63 – 64.
- ↑ Апиан 1913, кн. 5, глава 35.
- ↑ Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 16.
- ↑ Апиан 1913, кн. 5, глави 35 – 38.
- ↑ Cosme 2005, с. 66, 76 – 77.
- ↑ Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 19.
- ↑ Broughton 1952, с. 618.
- ↑ а б в Апиан 1913, кн. 5, глава 66.
- ↑ Светоний 1913, глава 66.
- ↑ Cosme 2005, с. 68.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]Класически автори
[редактиране | редактиране на кода]- Светоний. „Животът на Август“ // Loeb Classical Library, 1913. (на английски)
- Касий, Дион. „Римска История“ // Книга 48. Loeb Classical Library, 1917. (на английски)
- Патеркул, Велей. „Римска история“ // Книга 2. Loeb Classical Library, 1924. (на английски)
- Апиан. „Римска История, Римски Войни“ // Книги 4 и 5. Loeb Classical Library, 1913. (на английски)
Модерни автори
[редактиране | редактиране на кода]- Cosme, Pierre. Auguste // Librairie Académique Perrin, 2005. ISBN 978-2-262-01881-8. (на френски)
- Roddaz, Jean-Michel. Marcus Agrippa. École Française de Rome, 1984. ISBN 2-7283-0069-0. (на френски)
- Reinhold, Meyer. Marcus Agrippa. A biography. New York, The W. F. Humphrey Press Geneva, 1933. (на английски)
- Vagi, David L. Coinage and History of the Roman Empire // Amos Press; 1st edition, 1999. ISBN 0944945295. (на английски)
- Broughton, T. Robert S. The Magistrates of the Roman Republic: Volume II, 99 B.C. – 31 B.C // New York, The American Philological Association, 1952. (на английски)
- Bowman, Champlin, Lintott, Alan K., Edward, Andrew. The Cambridge Ancient History Volume 10: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69 // Cambridge University Press, 1996. ISBN 0-521-26430-8. (на английски)