Направо към съдържанието

Кверулант

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кверулантът или лице с кверулантно поведение (от лат. querulus – оплакващ се) е лице, което обсесивно чувства себе си като жертва на неправда, най-вече поради малозначителни или напълно неоснователни събития или постъпки от страна на други хора. Кверулантите често се обръщат със своите оплаквания и искания за помощ и съдействие към властите или към медиите.

Кверулантното поведение, което е резултат от кверулантна параноя, е необичайно упорито в преследването на твърдяната несправедливост, от която лицето страда, и може да доведе до увреда на икономическото състояние и социален живот на личността, както и до смущаване на нормалното функциониране на властите, към които страдащото лице се обръща.[1] Отказът от страна на властите да удовлетворят исканията на страдащите от кверулантно поведение би могъл да резултира в агресия от страна на последните.[2]

Използване в психиатрията

[редактиране | редактиране на кода]

В психиатрията са били използвани термините кверулантна параноя (Kraepelin, 1904)[3][4] и litigious paranoia[5], които описват състояние на параноя, изразяващо се чрез кверулантно поведение. Тази концепция съществува до 2004 г., когато изчезва от психиатричната литература, най-вече защото е била използвана грешно, за да генерализира поведение на хора, търсещи решения на реални проблеми.[6] Това състояние също така е споменато в ICD-10, под латинското име Paranoia querulans, секция F22.8, „Other persistent delusional disorders“.[7]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Mullen & Lester (2006), стр. 334; Soothill, Dolan & Rogers (2008), стр. 575 – 576.
  2. ↑ Blaney, Krueger & Millon (2015), стр. 385.
  3. ↑ Mullen, P. E. и др. Vexatious litigants and unusually persistent complainants and petitioners: from querulous paranoia to querulous behaviour // Behavioral Sciences & the Law 24 (3). 2006. DOI:10.1002/bsl.671. с. 333 – 49.
  4. ↑ Kraepelin, E. (1904). Lectures in clinical psychiatry (trans. ed. T. Johnstone). London: Bailliere, Tindall and Cox.
  5. ↑ Glueck, B. The Forensic Phase of Litigious Paranoia // Journal of the American Institute of Criminal Law and Criminology 5 (3). 1914. DOI:10.2307/1133011. с. 371 – 386.
  6. ↑ Stålström, O. W. Querulous paranoia: diagnosis and dissent // The Australian and New Zealand Journal of Psychiatry 14 (2). 1980. DOI:10.3109/00048678009159370. с. 145 – 150.
  7. ↑ ICD-10 F22.8

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Blaney, P., Krueger, R. & Millon, T. (2015). Oxford Textbook of Psychopathology. Oxford New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-981177-9
  • Mullen, P. E., & Lester, G. (2006). Vexatious Litigants and Unusually Persistent Complainants and Petitioners: From Querulous Paranoia to Querulous Behaviour. Behavioral Sciences and the Law, 24(3), pp. 333 – 349. DOI:10.1002/bsl.671
  • Soothill, K., Dolan, M. & Rogers, P. (2008). Handbook of Forensic Mental Health. Cullompton, Devon, UK: Willan Pub. ISBN 978-1-84392-262-9
Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кверулант&oldid=11501751“.