Квазикристал
Kвазикристалите са особен вид кристали с апериодична структура, за разлика от тази на известните от по-рано кристали. Този нов клас кристали е признат в 1992 г. от Международната кристалографска асоциация (UICr).[1]
Съвременната кристалография е приела емпиричен критерий за установяване на атомния строеж: ако едно вещество има отчетлива дифрактограма, то е кристал. Предполагало се е, че за наличие на това свойство е необходима правилна подредба в по-значим мащаб, което се е разбирало като наличие на транслационна симетрия. Квазикристалите обаче имат отчетлива дифрактограма без наличието на транслационна симетрия. Доказателство за това е рентгенологичното установяване на ротационна симетрия с порядък различен от 2,3,4 или 6, която е несъвместима с транслиране. Този критерий е достатъчен, без да е необходим.
Естествен квазикристал е установен в 2010 г., в минерал със състав Al63Cu24Fe13, наречен икосаедрит.[2] Дотогава са били известни само лабораторни образци. Публикацията от 1984 г., в която се демонстрира недвусмислено съществуването на апериодична кристална структира,[3] донася през 2011 г. нобелова награда по химия на Дан Шехтман. Скоро след нейното отпечатване „квазикристал“ започва да се употребява като съществително със специфичен смисъл,[4] контрастиращо с по-раншните нестроги употреби на прилагателното „квазикристален“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tecnion’s Shechtman Wins Nobel in Chemistry for Quasicrystals Discovery - Bloomberg // www.bloomberg.com. Архивиран от оригинала на 2014-12-05. Посетен на 13 януари 2022.
- ↑ Описание в минералогическа база данни
- ↑ Shechtman, D.; Blech, I.; Gratias, D.; Cahn, J. (1984). „Metallic Phase with Long-Range Orientational Order and No Translational Symmetry“. Physical Review Letters 53 (20): 1951.
- ↑ Levine D., Steinhardt P., (1984), Quasicrystals: A New Class of Ordered Structures. Physical Review Letters 53 (26): 2477
|
