Кая

Тази статия е за музикалната група. За рибата вижте Попчета.

---

Кая
Кая през 2004 г.
Информация
От	София, България
Стил	реге ска фънк етно денсхол
Активност	от 1999 г.
Музикален издател	Vojd House
Уебсайт	Профил в MySpace
Членове	Георги Борисов Михаил Михайлов Сънката Петьо Момчев Сашко Борисов Иван Терзиев
Бивши членове	Вили Стоянов Селма Чурукова Ясен Обретенов Мишо Безручков Коцето Атанасов Ники Андрю Джин Чи Сандо Сандов Иван Костов Или Мехикото Мишо Йосифов Филип Манев

Кая е българска реге, ска и фънк група.

История

Създаване

Идеята за създаването на групата се заражда в главата на основателя ѝ, басистът Георги Борисов (Жмея), по време на слънчевото затъмнение на 11 август 1999 г.

По това време Борисов „забива“ в гаражна кросоувър банда, в която обаче не възприемат добре новите му по-леки и веселяшки идеи. Следва преосмисляне на всичко до този момент, след което Жмея напуска и през зимата на 1999 г. официално създава Кая (на английски: КAYA). Но до събирането на идеалния лайн-ъп минават около шест месеца, през които изпробва около дузина музиканти. Така той открива самородния талант Михаил Безручков – арменско-руски китарист, който е един от „виновниците“ за по-сетнешното звучене на бандата. Така постепенно започва да се изгражда стила на групата, чиято основа се корени в реге и рага музиката. Но наред с тези два стила при слушането на KAYA могат да се доловят и джази тръбите на брасовете, нихилистичните настроения на текстовете и фънки груува на ритъм-секцията. Също така не остава незабелязано и онова пънк-кор настроение, което е като нещо недоизказано във всяка едно от песните на бенда. Първоначалната формация включва Жоро (Жмея) – вокал и бас китара, Мишо (Арменеца) – китара, Коцето Атанасов – тромбон и беквокали, Селма Чурукова – пиано, Ники – барабани и Анди от Нигерия – китара. В този състав те изнасят няколко концерта, от които един е като подгряваща група на популярната по това време група Уикеда. Но към края на 2000 година Жмея попада на Михаил Михайлов (Михата), който тогава е напуснал Уикеда и работи като продавач в един от магазините на „Мейсънс“.

Следват няколко репетиции с него, а сетне и два концерта, след които той решава да се присъедини към реге-шайката. Така стилът добива и новото по-тежко звучене, което идеално се съчетава с цялата идеология на досегашните парчета.

Студийни и медийни проекти

През зимата на 2000/2001 г., музикантите се затварят в различни репетиционни, в които доизграждат своите идеи. Тогава те са готови и с албума си, който две години по-късно ще бъде записан в студио „РЕЙ“ под вещата саунд-режисура на Милко Михайлов.

Легендарния тромпетист Михаил Йосифов помага на момчетата с написването на брасове за една голяма част от парчетата.

Професионално записват първото си парче „Но не мисля“ през ранната пролет на 2001 г. Там отново с неподражаемия си стил на свирене се включва и Михаил Йосифов.

Стилът на песента е нещо средно между реге и ска музика. Малко по-късно под ръководството на кино оператора Ярослав Ячев заснемат и клип, който само след около три седмици се завъртява в Българския ефир. Точно по това време почти едновременно Селма Чурукова и Мишо Арменеца заминават за Щатите, и на тяхно място идват Иван Костов (Рибата) – китарист, и Яшата – пиано.

Взимат и тромпетиста Сандо Сандов, който вкарва тъй характерните етно и автентично фолклорни елементи в музиката на по-късната KAYA.

Тогава като че се отприщва нещото, което изглежда само е тлеело. През 2002 г. записват демо албум, който почти моментално започва да се разпространява апокрифно. А наред с това имат и постоянни участия в единствения ъндърграунд клуб в София, „О'Шипка!“, като същевременно свирят и по повечето от българските фестивали. Също така забиват и в почти всички клубове за жива музика в столицата. Ето защо са забелязани от новосформираната музикална компания „Токсити рекърдс“, която им предлага едногодишен мениджърски и продуцентски договор. По този договор те записват четири парчета: „Кажи ми“, "Генчо (Той е!), „Утро и 1/2“ и „СЦЕ(ЦИ)НИЧНО“.

Така през 2003 г. най-после влизат в студио „РЕЙ“ за записите на цял албум, който за жалост е издаден в ограничен тираж и почти апокрифно, поради ред независещи от тях причини. Албумът е записан за около пет дни и е наречен „ЛЕГАЛНО“. За цялостното звучене на парчетата им помага и техния нов приятел, тонрежисьорът Милко Михайлов, който дава максималното за да може групата да звучи на едно европейско ниво.

През лятото на 2003 г. снимат втори клип, който е по песента „Те искам!“. Парчето влиза в национални Топ 100, където се задържа няколко седмици. Излъчвано е по всички най-големи национални телевизии и радиа. За групата има публикации в списания като „НОВ РИТЪМ“ и „За Жената“, вестниците „Труд“, „24 часа“ и „Дума“, таблоида „Шок“ и много други. Също така групата има множество радио интервюта по национални и регионални радио станции като БНР, радио Веселина, радио Експрес, радио Тангра, радио Зи-Рок, Франкофонско радио RFI, Радио ФМ Плюс, радио Хоризонт и други, където момчетата от групата промоцират албума и клипа към него. Следват много концерти и участия по концерти и фестивали в помощ на промоцирането на албума и пилотния сингъл „Те искам!“

Концертна дейност

Следват участия по концерти и медии, чрез които за групата започват да научават все повече хора. Групата участва и на българския „Уудсток“, провеждащ се в Рила планина, дарявайки символичните си хонорари от него за развитието на българския туризъм. KAYA е и една от малкото групи, които подкрепят тази кауза.

А навръх нова година (2004) бандата свири пред 14 000 души на площад „Батенберг“, където предизвикват невиждан фурор.

През 2005 г. имат участие в първото Биг-биг лятно реге парти в България, и в концерта за расова търпимост, където се изявява доста от „елита“ на столичния музикален ъндърграунд.

Идва време за нови рокади. Групата напускат Сандо Сандов и Иван Рибата. На мястото на стария китарист идва Сънката, един от героите на софийската ъндърграунд сцена и небезизвестните Петьо Момчев (саксофон) и Вили Стоянов (тромбон), които са и едни от най-добрите брасаджии в България, свирещи също така и в Браз Асоциация.

През 2010 г. KAYA е подгряваща група на ска легендите от Ню Йорк – The Toasters. Също така музикантите се включват и в благотворителната кампания „Да помогнем на Ели“.

След 10-годишно отсъствие от сцената, през лятото на 2021 г. групата се събира отново за да вземе участие в новия музикален фестивал „Топло фест“ в София.

Членове

• Георги Борисов (Жмея) – бас и вокал, композиции, автор на текстове
• Михаил Михайлов (Михата) – барабани
• Сънката – китара
• Петьо Момчев – саксофон
• Сашко Борисов – тромбон
• Иван Терзиев (Вожда) – синтезатори и вокал

Още участници през годините:

• Вили Стоянов – тромбон и хореография
• Селма Чурукова – пиано, смях и глас
• Ясен Обретенов (Яшата) – пиано
• Мишо (Арменеца) Безручков – китара и вокали
• Коцето Атанасов – тромбон и вокали
• Ники – барабани
• Андрю Джин Чи (Анди) – китара и вокали
• Сандо Сандов – тромпет
• Иван (Рибата) – китара
• Или (Мехикото) – саксофон
• Мишо Йосифов – написал една голяма част от брас аранжиментите на първите песни на KAYA
• Филип – перкусии
• Манев – китара
• Максим Ячев – създател на обложката за труднонамиращия се албум „Легално“

Албуми

• Demo Sessions (2002)
• Легално (2003)
• Live At O'Shipka (2005)

Външни препратки

• ((bg)) Кая в Български рок архиви