Кафявокрил огърличник
| Кафявокрил огърличник | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1766) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кафявокрил огърличник в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Кафявокрилият огърличник (Glareola pratincola) е птица от семейство Огърличникови (Glareolidae). Среща се и в България. Зимува в Африка.[3]
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото на кафявокрилия огърличник е обикновено около 24 до 28 см, а размахът на крилете - 60-70 см. Оперението на птицата е кафяво, с по-тъмни махови пера, забележими в полет. Отдолу надкрилията са ръждиви с бяла ивица по ръба, но може да изглеждат и черни в сянка. Коремът е бял. Гушата е с кремави пера, оградена с черна ивица, от която и идва името "огърличник". В основата на клюна се наблюдава червено, а клюнът е леко извит надолу на върха. При малките крилете и гърба имат люспест рисунък отгоре.[3][4]
Подобен е на вид на червенокрилия огърличник, който не се среща в България.[3]
Разпространение в България[редактиране | редактиране на кода]
Гнезди в рехави колонии. Гнездата обикновено са до воден басейн, в обсега на оризища и солници, влажни зони и други места с трастика, както и сухи равнини с ниска растителност.[3]
Среща се в България между май и октомври.[3] Сигурно гнездене е установено край река Дунав – бившето Карабоазко блато, Плевенски окръг (запазени експонати в НПМ – София от 23 юни 1932 г. и в Природонаучния музей в Плевен от май 1932 г.) над Свищов, Свищовското блато в оризищата около Пловдив в рибарниците при с. Соколица, Пловдивски окръг, по Черноморието – Дуранкулашкото и Шабленското езеро, Атанасовското езеро. Миграция е наблюдавана в Софийско. Не зимува в България. Гнездовият ареал на вида обхваща Европа (Румъния – крайбрежието на р. Дунав, Сърбия и Македония, Гърция – Йонийското крайбрежие и североизточната част на страната)
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Образува малки разредени колонии. Гнездото е малка яма сред ниска и рядка тревна растителност. В люпилото има 2 до 4 яйца. Малките остават в гнездото 2 – 3 дни след излюпването, после се крият в околната растителност.
Заплахи[редактиране | редактиране на кода]
Основната заплаха за вида е загубата на местообитанията в следствие на засилена и нова земеделска дейност, прекомерна употреба на инсектициди.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Glareola pratincola (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Кафявокрил огърличник. Посетен на 08 юни 2024
- ↑ а б в г д Свенсън, Ларс, Муларни, Килиън, Зетерстрьом, Дан. "Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток". Българско дружество за защита на птиците, 2013. ISBN 978-954-8310-19-2. с. 136. (на български)
- ↑ Кафявокрил огърличник // Българско дружество за защита на птиците. Посетен на 2024-06-08. (на български)