Кафявокрил огърличник

Кафявокрил огърличник

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes) семейство: Огърличникови (Glareolidae) род: Огърличници (Glareola) вид: Кафявокрил огърличник (G. pratincola)

Научно наименование

Glareola pratincola (Linnaeus, 1766)

Разпространение

Синоними

Hirundo pratincola Linnaeus, 1766

Кафявокрил огърличник в Общомедия

[ редактиране ]

Glareola pratincola

Кафявокрилият огърличник (Glareola pratincola) е птица от семейство Огърличникови (Glareolidae). Среща се и в България. Зимува в Африка.

Външен вид

Дължината на тялото на кафявокрилия огърличник е обикновено около 24 до 28 см, а размахът на крилете - 60-70 см. Оперението на птицата е кафяво, с по-тъмни махови пера, забележими в полет. Отдолу надкрилията са ръждиви с бяла ивица по ръба, но може да изглеждат и черни в сянка. Коремът е бял. Гушата е с кремави пера, оградена с черна ивица, от която и идва името "огърличник". В основата на клюна се наблюдава червено, а клюнът е леко извит надолу на върха. При малките крилете и гърба имат люспест рисунък отгоре.

Подобен е на вид на червенокрилия огърличник, който не се среща в България.

Разпространение в България

Гнезди в рехави колонии. Гнездата обикновено са до воден басейн, в обсега на оризища и солници, влажни зони и други места с трастика, както и сухи равнини с ниска растителност.

Среща се в България между май и октомври. Сигурно гнездене е установено край река Дунав – бившето Карабоазко блато, Плевенски окръг (запазени експонати в НПМ – София от 23 юни 1932 г. и в Природонаучния музей в Плевен от май 1932 г.) над Свищов, Свищовското блато в оризищата около Пловдив в рибарниците при с. Соколица, Пловдивски окръг, по Черноморието – Дуранкулашкото и Шабленското езеро, Атанасовското езеро. Миграция е наблюдавана в Софийско. Не зимува в България. Гнездовият ареал на вида обхваща Европа (Румъния – крайбрежието на р. Дунав, Сърбия и Македония, Гърция – Йонийското крайбрежие и североизточната част на страната)

Размножаване

Образува малки разредени колонии. Гнездото е малка яма сред ниска и рядка тревна растителност. В люпилото има 2 до 4 яйца. Малките остават в гнездото 2 – 3 дни след излюпването, после се крият в околната растителност.

Заплахи

Основната заплаха за вида е загубата на местообитанията в следствие на засилена и нова земеделска дейност, прекомерна употреба на инсектициди.