Каукси Юле

Каукси Юле
Kauksi Ülle
	Каукси Юле Kauksi Ülle
	Каукси Юле, 2015 г.
Родена	23 септември 1962 г. (62 г.) Въру, Естония
Професия	писател, поет, драматург, журналист
Националност	Естония
Активен период	1987 –
Жанр	драма, лирика
Направление	етнофутуризъм
Съпруг	Евар Риицаа
	Каукси Юле в Общомедия

Каукси Юле (на естонски: Kauksi Ülle) е естонска журналистка, драматург, поетеса и писателка на произведения в жанра драма и лирика. Тя пише на въруски език и се ангажира да съживи езика.

Биография и творчество

Каукси Юле е родена на 23 септември 1962 г. във Въру, Естония. Израства в провинцията в село Саарласи в област Въру. Получава средното си образование до 8-и клас в Рюге и завършва гимназия през 1981 г. във Въру. През 1986 г. завършва специалност журналистика във Филологическия факултет в Тартуския държавен университет. През 1997 г. получава магистърска степен по фолклористика от същия университет.

След дипломирането си, в периода 1986 – 1987 г. работи като копеспондент в редакционния отдел на списание „Kultuur ja Elu“, а през периода 1987 – 1990 г. е секретар на Тартуския отдел на Естонския писателски съюз. От 1990 г. е член на Естонския писателски съюз. В периода 1991 – 1993 г. работи като главен редактор и управляващ директор на Радио Въру.

От 1993 г. е секретар на Тартуския център на фондация „Fenno-Ugria“, която ръководи в периода 1998 – 2004 г. През 1994 г. е домакин организатор на 1-вата международна конференция на фино-угорските млади творци, през 1999 г. на 3-тата конференция на фино-угорските млади творци по етнофутуризъм, и през 1997 г. на VII финландски фолклорен фестивал на угрите в Естония.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Kesk umma mäke“ (На върха на собствения си хълм) е издадена през 1987 г. Следват два сборника с балади. Стихосбирката ѝ „Jyriyy“, издадена през 1991 г., съдържа патриотична поезия от Пеещата революция, където иронията се смесва в патос. По-късните ѝ поетични книги, „Nõsõq rõõmu mõrsija“ (2001) и „Käänüpäiv“ („Обрат“, 2003), се фокусират върху лични теми, но има и сатирични стихотворения.

В двата си романа „Paat“ („Лодката“, 1998) и „Uibu“ („Ябълковото дърво“, 2003) писателката се фокусира върху живота на жената, сексуалността и социалните трудности. В романа „Лодката“ е засегнат периода от суровите времена на сталинизма и завършвайки с Естонската република. Главният герой, Айну, е визионер, но архаичната общност се разпада и не се нуждае от него. Романът ѝ „Ябълковото дърво“ е автобиографичен разказ за опита ѝ и живота на жената.

Освен поетеса и писателка, тя е и централна фигура на южноестонското регионално литературно движение. Популяризатор е на майчиния си език, обичаите и историята на Южна Естония,.и известна авторка на въруски език. Тя принадлежи към две важни литературни групи, „Hirohall“ и „Kostabi-Society“, свързани с раждането на термина „етнофутуризъм“. Терминът обединява две неща: етноса (древната фино-угорска култура) и бъдещето. В периода 1998 – 2001 г. е член на ръководството на фино-угорската писателска асоциация.

Каукси Юле живее със семейството си в Обиница.

Произведения

Поезия

Kesk umma mäke (1987)
Hanõ vai luigõ (1989)
Jyriyy (1991)
Agu ni Eha. Morn and Eve (1995) – на въруски език и английски език
Kuldnaanõ. Kultanainen (1996) – на въруски език и английски език
Nõsõq rõõmu mõrsija (2001)
Käänüpäiv (2003)
Emaemamaa (2005)
Palunõiaq (2012)
Valit luulõq (2012)

Проза

Säng (1997)
Paat (1998)
Huuv´ (2000)
Uibu (2003)

Пиеси

2004 Taarka
2006 Kuus tükkü

Екранизации

2008 Taarka

Източници

Външни препратки

Каукси Юле в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kauksi Ülle в Уикипедия на естонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.