Катя Ричарели
| Катя Ричарели Katia Ricciarelli | |
| италианска оперна певица | |
 28 август 2021 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  Италия |
| Работила | певица |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера |
| Инструменти | вокал |
| Глас | сопран |
| Активност | от 1969 г. |
| Лейбъл | RCA Red Seal, Philips Records, „Дойче Грамофон“, EMI Classics, „Кълъмбия Рекърдс“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Пипо Баудо (1986 – 2004) |
| Уебсайт | www.katiaricciarelli.it |
| Катя Ричарели в Общомедия | |
Катя Ричарели (на италиански: Katia Ricciarelli) е италианска актриса и оперна певица (сопран). Репертоарът ѝ е съставен предимно от италианската опера на XIX и XX век, основно Верди, Росини, Доницети, Белини и Пучини. Все пак тя се занимава и с немска и австрийска опера, предимно Вагнер, Глук, Хендел и Моцарт.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Катя Ричарели е родена на 16 януари 1946 г. в Ровиго, Венето. Първоначално учи във Венецианската консерватория „Бенедето Марчело“ и печели няколко вокални конкурса през 1968 година.
Започва професионалната си кариера с ролята на Мими („Бохеми“) в Мантуа през 1969 г.[1], след това пее в „Трубадур“ в Парма през 1970 година. През следващата година тя печели наградата Voci Verdiane на RAI[1]. Между 1972 и 1975 г. тя пее в големите европейски и американски опери, като Чикагската опера (1972); Ла Скала (1973); Ковънт Гардън (1974) и Метрополитън опера през 1975 г.[1] Желаейки да се справи с роли, твърде тежки за лиричен сопран, тя претърпява и провали – неубедителни Тоска и Турандот, както и една слаба Аида. Все пак гласът и изключителното легато ѝ позволяват да се утвърди като забележителна изпълнителка на трудни роли като Амелия в „Симон Боканегра“ и „Луиза Милър“, както и да триумфира през осемдесетте години в роли на италианското белканто, предимно Росини (Семирамида, Танкреди, „Дамата от езерото“, „Крадливата сврака“, често под диригентството на Клаудио Абадо), както и Гаетано Доницети (особено Лукреция Борджия).
Освен оперната си кариера тя играе Дездемона във филмовата адаптация на „Отело“ от Верди, режисирана от Франко Зефирели през 1986 г., заедно с Пласидо Доминго.[1]
През 1991 г. основава Accademia Lirica di Katia Ricciarelli, а от 2003 г. е артистичен директор на летния фестивал в Сферистерио ди Мачерата.
През 1986 г., по време на своя 40-и рожден ден, се жени за Пипо Баудо, италианска телевизионна звезда, но през 2004 г. се развеждат.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]- Верди : Бал с маски, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо, Deutsche Grammophon 1980.
- Верди : Трубадур, хор и оркестър на Кралската опера Ковънт Гардън, диригент сър Колин Дейвис; Philips 1980.
- Верди : Реквием, Хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо; Deutsche Grammophon 1980.
- Верди : Луиза Милър, хор и оркестър на Кралската опера Ковънт Гардън, диригент Лорин Маазел; Deutsche Grammophon 1980.
- Верди : Аида, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо; Deutsche Grammophon 1983.
- Верди : Дон Карлос, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо; Deutsche Grammophon 1984.
- Верди : Фалстаф, Филхармоничен оркестър на Лос Анджелис, диригент Карло Мария Джулини; Deutsche Grammophon 1984.
- Верди : Отело, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Лорин Маазел; EMI 1985.
- Пучини : Тоска, Хор на Берлинската опера, Берлинска филхармония, диригент Херберт фон Караян, Deutsche Grammophon, 1983
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Заглавие | Роля | Бележки |
|---|---|---|---|
| 1975 | Бал с маски | Амелия | водеща женска роля |
| 1986 | Отело | Дездемона | водеща женска роля |
| 2005 | Втората брачна нощ | Лилиана Весперо | водеща женска роля |
| 2008 | Черно и бяло | Олга | съпътстваща женска роля |
| 2009 | Gli amici del bar Margherita | майката на Тадео | съпътстваща женска роля |
| 2013 | La sedia della felicità | Норма Пече | съпътстваща женска роля |
| 2016 | Infernet | Сара | съпътстваща женска роля |
| 2022 | Mancino naturale | Мария | съпътстваща женска роля |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Kutsch, K. J., Riemens, Leo. Ricciarelli, Katia. 4th. De Gruyter, 2012. ISBN 978-3-59-844088-5. с. 3916–3917.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Katia Ricciarelli в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
