Направо към съдържанието

Катя Зографова

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катя Зографова
българска литературна историчка
Родена
11 май 1957 г. (67 г.)
Националност България
Учила вПловдивски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вНационален литературен музей
Публикации„Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта“ (2001)
„Знаменити. Забравени. Забранени“ (2015), „Световете на Яворов“ (2019)
Семейство
СъпругКонстантин Зографов[1]

Катя Цветанова Кузмова-Зографова е българска литературна историчка, литературоведка и писателка.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 11 май 1957 г. в Панагюрище.[2] Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[3] През 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. От 2002 до 2009 г. е директорка на къщата музей „Никола Вапцаров“, а от 2010 до 2016 г. - на Националния литературен музей. От 2016 година отново е главен уредник на къщата музей „Никола Вапцаров“.[4][5]

Има над 600 публикации в печатните медии. Участва в над 40 научноизследователски сборници, съставя книги, пише за български писатели и художници.[2]

Участва и е консултантка на документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, Яворов, Димчо Дебелянов, кафе-сладкарница „Цар Освободител“, литературните места на София.[2]

Главен фокус на изследванията ѝ е периодът от 20-те до 40-те години на ХХ век.[2]

От 2019 г. по покана на Фондация „Прочети София“ води литературни разходки „Непознатите класици“ и „Непознатите бохеми“.

Книгата ѝ за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а „Многоликата българка“ – с националната награда „Блага Димитрова“.[2] През 2015 г. е удостоена с националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“[6][7] и със златна монета „Писменост“ на Съвета на европейската научна и културна общност, „Творец на Панагюрище“.

Нейни текстове са превеждани на френски, италиански, английски, полски, гръцки и руски.[2]

Членува в Съюза на българските писатели, Клуба на българските писателки, Дамския литературен салон „Евгения Марс“ и Женското патриотично дружество „Райна Княгиня“.[2]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература)“. 1996.
  • „Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта“. София: Ваньо Недков, 2001, 436 с. ISBN 9549176572[8][9][10]
  • „Интелектуалецът Емануил Попдимитров“. София: Труд, 2001, 104 с.
  • „Орчо войвода или преображенията на българското юначество“. 2006, І и ІІ изд.
  • „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“. София: „Изток-Запад“, 2006.[11]
  • „Любовен архив“. София: „Изток-Запад“, 2007, 120 с. ISBN 9789543213429
  • „Забравеният възрожденец Динко Зограф“. Вяра, 2008; 2010, ІІ доп. изд., 48 с.
  • „Никола Вапцаров: Преоткриване (документална сага)“. София: „Изток-Запад“, 2009, 304 с. ISBN 9789543216383[12]
  • „Неканоничният Вазов“. София: „Изток-Запад“, 2011, 110 с. ISBN 9789543218615
  • „Жените в Априлското въстание“. София: „Изток-Запад“, 2011, 32 с. ISBN 9789543219254
  • „Играещата със стихиите. Елисавета Багряна“. София: „Изток-Запад“, 2013, 360 с. ISBN 9786191523078[13]
  • „Знаменити. Забравени. Забранени“. София: „Изток-Запад“, 2015, 520 с. ISBN 9786191525959[14]
  • „Българската одисея на Весна Парун“. София: „Изток-Запад“, 2016, 96 с.
  • „Словозографии“. София: Богианна, 2017, 182 с. ISBN 9789546761385
  • „Световете на Яворов“. София: Изида, 2019, 224 с. ISBN 9786192350321

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Пет истории на Катя Зографова, публикувани във вестник „Сега“, pia-news.com, 25 януари 2016 г.
  2. ↑ а б в г д е ж Катя Зографова в Литернет.
  3. ↑ Представяне на книгата на Катя Кузмова-Зографова „Никола Вапцаров. Преоткриване“, електронен бюлетин „Културни новини“, 12 май 2010 г.
  4. ↑ „Култът към Яворов – срещи в Националния литературен музей“, БНР, 1 февруари 2013 г.
  5. ↑ Веселин Николов, „Националният литературен музей е с нов директор“, в-к „Дневник“, 18 март 2016 г.
  6. ↑ „Ясен е носителят на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, сайт на община Панагюрище.
  7. ↑ Мадлена Георгиева, „Катя Зографова ще е носител на наградата за критика „Нешо Бончев“, pia-news.com, 25 март 2015 г.
  8. ↑ Румен Спасов, „Възкресението на един майстор“, в. „Литературен вестник“, год. 11, бр.23, 13.06 – 19.06.2001 г.
  9. ↑ Милена Кирова, „Портрет на един Дилетант“, рец. във в-к „Култура“, бр. 22 (2448), 8 юни 2001 г.
  10. ↑ Пламен Антов, „Възкресението на Дилетанта“, отзив във в-к „Капитал“, 30 юни 2001 г.
  11. ↑ Юлия Йорданова, „Великите българки“, рец. в LiterNet, 27.07.2007, № 7 (92).
  12. ↑ Владимир Шумелов, „За Катя Зографова и нейното преоткриване на Вапцаров“, рец. в LiterNet, 27.04.2011, № 4 (137).
  13. ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Елисавета Багряна: Играещата със стихиите“, рец. в LiterNet, 11.06.2014, № 6 (175).
  14. ↑ „Катя Зографова, и. д. директор на Националния литературен музей: Забранени, но незабравени“[неработеща препратка], интервю на Лъчезар Лозанов, в-к „Българска армия“, 15 май 2015 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Статии
Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Катя_Зографова&oldid=12440208“.