Направо към съдържанието

Катон Млади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Катон Младши)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Порций Катон.

Катон Млади
Marcus Porcius Cato Uticensis
древноримски държавник
Жан Батист Роман и Франсоа Рюд, Катон чете диалога Федон преди да предприеме самоубийството си, карарски мрамор, 1840
Жан Батист Роман и Франсоа Рюд, Катон чете диалога Федон преди да предприеме самоубийството си, карарски мрамор, 1840

Роден
95 г. пр.н.е.
Починал
46 г. пр.н.е. (49 г.)
Политика
ПартияОптимати
сенатор
Семейство
БащаМарк Порций Катон Салониан Млади[1]
МайкаЛивия Друза[1]
Братя/сестриПорция[2][3]
Сервилия Цепиона[2][4]
Сервилия Младша[2][5]
СъпругаАтилия[1]
Марция[1]
ПартньорЕмилия Лепида (съпруга на Сципион)[1]
ДецаПорция Катона[1]
Марк Порций Катон[1]
Други родниниМарк Порций Катон Стари
Марк Порций Катон Салониан
Сервилия
Катон Млади в Общомедия

Марк Порций Катон (на латински: Marcus Porcius Cato Uticensis, Cato Minor), обикновено наричан Катон Млади или Младши, а също и Утически (Cato Uticensis) (от гр. Утика при Картаген) е сенатор, военачалник, политик и държавник към края на Римската република. Известен е със своята честност, неподкупност и упоритост. Той е най-изтъкнатият противник на Гай Юлий Цезар и след неговата победа в гражданската война се самоубива.

Бронзов бюст на Катон, Археологически музей в Рабат
Пиер-Нарсис Герен, Смъртта на Катон в Утика, 1797 г.

Катон Млади е правнук на Катон Стари. Син е на Марк Порций Катон и неговата съпруга Ливия Друза. Роден е през 95 пр.н.е.. Загубва рано своите родители.

През 72 г. Катон Млади се отличава във войната против въстаналите роби. През 67 г. става военен трибун в Македония, където беседите с Атинодор Кордилион значително разширяват неговия кръгозор. Заедно с Атинодор, Катон Млади се връща в Рим и се занимава с философия и съдебни речи и се старае да придобие практически знания. През 65 г. става квестор и като такъв е добросъвестен и необикновено деен. През следващата година Катон Млади посещава отново Изтока.

През 62 г., като народен трибун Катон обвинява консула Мурен във вземане на подкуп и застава зад смъртно наказание на привържениците на Катилина, с което си навлича ненавистта на Цезар.

През 58 г. Катон по идея на привържениците на Цезар е изпратен на остров Кипър, за да изгони от там цар Птолемей, мисия, с която се справя успешно и получава благодарностите на сената. През 46 г. пр.н.е. Цезар превзема и командвания от Катон Млади гарнизон в провинция Африка – град Утика. Когато Катон Млади вижда, че по-нататъшна борба с Цезар в Африка е безсмислена, се самоубива.

Погребали го на брега на морето и му издигнали паметник. И приятели и врагове му отдават заслужена почит за неговата твърдост и постоянство. Цицерон хвалил неговото красноречие. Катон отдал живота си за републиката и когато разбрал, че нейния край наближава, не искал да живее. От написаното от него се е запазило само писмо до Цицерон (Cic. ad. Fam. XV, 5). Плутарх е написал биографията му. От първата си жена Атилия той имал две деца: прочутата Порция, съпругата на Марк Юний Брут, която си приличала с баща си по своята чиста нравственост и привързаността към републиката и която се самоубива след смъртта на мъжа си, и син, Марк Порций Катон (II), който е помилван от Юлий Цезар, но взема страната на Брут и загива в битката при Филипи. Втората жена на Катон Млади се наричала Марция Филипа.

  1. а б в г д е ж PORC3890 Porcia (28) // Посетен на 8 януари 2021 г.
  2. а б в M. Porcius (16) M. f. M. n. Pap.? Cato (Uticensis) // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. 4012 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. 3870 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  5. 3958 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  • Karl Christ: Krise und Untergang der römischen Republik. 4. Auflage. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2000 (Lizenzausgabe: Primus, Darmstadt 2000 ISBN 3-89678-152-9)
  • Rudolf Fehrle: Cato Uticensis. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1983 (Impulse der Forschung, Band 43), ISBN 3-534-09214-7
  • Matthias Gelzer: Cato Uticensis. ders.: Kleine Schriften. Band 2. Steiner, Wiesbaden 1963 (zuerst 1934)
  • Robert J. Goar: The Legend of Cato Uticensis from the First Century B.C. to the Fifth Century A.D.. Latomus, Bruxelles 1987 (Collection Latomus, 197), ISBN 2-87031-137-0
  • Elke Stein-Hölkeskamp: Marcus Porcius Cato – der stoische Streiter für die verlorene Republik. Karl-Joachim Hölkeskamp, Elke Stein-Hölkeskamp: Von Romulus zu Augustus. Große Gestalten der römischen Republik. Beck, München 2000. S. 292 – 306. ISBN 3-406-46697-4
  • Peter Nadig, Der jüngere Cato und ambitus, in: Peter Nadig, Ardet Ambitus. Untersuchungen zum Phänomen der Wahlbestechungen in der römischen Republik, Peter Lang, Frankfurt am Main 1997 (Prismata VI), S. 85 – 94, ISBN 3-631-31295-4
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Родословно дърво

[редактиране на кода]

Легенда:

  • (1) - първа съпруга / първи съпруг
  • (2) - втора съпруга / втори съпруг
  • x - убиец на Цезар


Салония (2)
 
Катон Стари
 
Лициния (1)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Порций Катон Салониан
 
 
 
Марк Порций Катон Лициниан
 
Марк Ливий Друз
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Порций Катон (2)
 
Ливия Друза
 
Квинт Сервилий Цепион Млади(1)
 
Марк Ливий Друз
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атилия (1)
 
Катон Млади
 
 
 
 
 
 
Марк Ливий Друз Клавдиан, осиновен син
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Брут (1)
 
Сервилия Цепиона
 
Децим Юний Силан (2)
 
 
Сервилия Младша
 
Квинт Сервилий Цепион
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Порция Катона
 
Марк Юний Брут x
 
Юния Прима
 
 
 
Юния Терция
 
Гай Касий Лонгин x
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Порций Катон (II)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Юния Секунда
 
Марк Емилий Лепид (триумвир)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Потомка на Помпей Велики и Луций Корнелий Сула
 
Лепид Младши
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маний Емилий Лепид
 
 
Емилия Лепида II