Направо към съдържанието

Катлийн Буут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катлийн Буут
Kathleen Booth
британска математичка и компютърен пионер
Родена
Стаурбридж, Великобритания
Починала
ПогребанаКремация

Учила вЛондонски университет
Научна дейност
Работила вЛондонски университет - Бъркбек (1946 – 1962)[1]

Катлийн Хилда Валери Буут (по баща Бритън) е британски компютърен пионер и математик, написала първия асемблерен език и проектирала асемблера и автокодирането за първите компютърни системи в Бъркбек колидж, Лондонски университет. [2] Тя помага в проектирането на три различни машини, ARC (на английски: Automatic Relay Calculator – Автоматичен релеен калкулатор) (1947 – 48), SEC (на английски: Simple Electronic Computer – Прост електронен компютър) (1948 – 49) и APE(X)C (на английски: All Purpose Electronic (X) Computer) (1952 – 55).

Младежки години и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Катлийн Бритън е родена в Стаурбридж, Устършър, Англия, [3] на 9 юли 1922 г. [4] [5] Тя получава бакалавърска степен по математика от Лондонския университет през 1944 г. и докторска степен по приложна математика през 1950 г. Омъжва се за колегата си Андрю Доналд Буут през 1950 г. и имат две деца. [6]

Катлийн Буут работи в колежа Бъркбек, 1946 – 62. [7] Пътува до Съединените щати като научен сътрудник на Андрю Буут през 1947 г., посещавайки Джон фон Нойман в Принстън. Докато е в Принстън, тя и съпругът ѝ написват „Общи съображения при проектирането на универсален електронен цифров компютър“, [8] [9] където се описва процесът на модификация на оригиналния ARC към ARC2, като се използва архитектура на фон Нойман. [7] Част от нейния принос е асемблерният език ARC. [10] Тя също изгражда и поддържа ARC компоненти. [11]

Екипът на Катлийн и Андрю Буут в Бъркбек е най-малката от първите британски компютърни групи. От 1947 до 1953 г. те създават три машини: ARC ( Automatic Relay Computer – Автоматичен релеен компютър ), създаден с Xenia Sweeting, [9] SEC ( Simple Electronic Computer – Прост електронен компютър ) и APE(X)C (Универсален електронен (Rayon) компютър). [12] Тя работи в един екип с мъжа си. [7] Резултатите им се считат за забележително постижение поради малобройния екип и ограничените средства, с които разполагат. Въпреки че APE(X)C в крайна сметка води до серията машини HEC, произведена от British Tabulating Machine Company, поради малкия размер на групата тя не се отбелязва в челните редици на британската компютърна дейност. [13]

Буут редовно публикува статии за своята работа по системите ARC и APE(X)C и е съавтор на „Автоматични цифрови калкулатори“ (1953), който илюстрира възприетия от тях стил на програмиране „Планиране и кодиране“. [14] През 1957 г. тя, нейният съпруг и Дж. С. Дженингс съосновават катедрата по цифрова автоматизация на Бъркбек колидж, [15] днес Школа по компютърни науки и информационни системи. През 1958 г. тя преподава курс по програмиране. [7]

През 1958 г. Катлийн Буут написва „Programming for an Automatic Digital Calculator“, една от първите книги, описващи програмирането на компютри APE(X)C. [16]

От 1944 г. тя е младши научен сътрудник в Royal Aircraft Establishment във Фарнбъро. [6] От 1946 г. до 1962 г. Катлийн е научен сътрудник в Изследователската асоциация на британските производители на каучук и в продължение на десет години (от 1952 г. до 1962 г.) работи като научен сътрудник и преподавател в Бъркбек колидж. [6]

Буут изследва невронните мрежи и прави програми за симулация на начините, по които животните разпознават модели и знаци. [7].</ref> През 1961 г. тя и съпругът ѝ подават оставка от Бъркбек колидж, след като съпругът и не е избран за шеф на катедра въпреки огромните му приноси, а един компютър ICT 1400, дарен на Факултета по цифрова автоматизация, е инсталиран на друго място: в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. [7]

През 1962 г., семейство Буут се мести в Канада, където Катлийн става научен сътрудник, преподавател и доцент в Университета на Саскачеван до 1972 г. [6] От 1972 до 1978 г. тя става професор по математика в университета Лейкхед в Онтарио, Канада.[5] Катлийн Буут се пенсионира през 1978 г. Последната си статия публикува през 1993 г. на 71-годишна възраст. Озаглавена е „Използване на невронни мрежи за идентифициране на морски бозайници“, и съавтор е нейният син Иън Дж. М. Буут. [17]

Катлийн Буут умира на 29 септември 2022 г. на 100-годишна възраст. [18] [6]

  • Booth A.D. and Britten K.H.V. Principles and Progress in the Construction of High-Speed Digital Computers // Посетен на 7 май 2023. (на английски)
  • [6] Murdoch. Архивиран от оригинала..
  • Booth A.D. and Britten K.H.V. (1947) Coding for A.R.C., Institute for Advanced Study, Princeton
  • Booth A.D. and Britten K.H.V. (August 1947, 2nd Edition) General considerations in the design of an all-purpose electronic digital computer, Institute for Advance Study, Princeton[8]
  • Booth A.D. and Britten K.H.V. (1948) „The accuracy of atomic co-ordinates derived from Fourier series in X-ray crystallography Part V“, Proc. Roy. Soc. Vol A 193 pp 305 – 310
  • Booth A.D. and Booth K.H.V. (1953) Automatic Digital Calculators, Butterworth-Heinmann (Academic Press) London
  • K.H.V Booth, (1958) Programming for an Automatic Digital Calculator, Butterworths, London
  1. Kathleen Booth, computer pioneer who made a major breakthrough in programming – obituary // Дейли Телеграф. 25 октомври 2022 г.
  2. University of London.
  3. Kathleen Booth // Centre for Computing History. Посетен на 31 October 2022.
  4. Dyson, George. Turing's Cathedral: The Origins of the Digital Universe. Pantheon Books, 2012. ISBN 978-0375422775. с. xvii.
  5. а б Nina Baker. 39: Kathleen Booth // Magnificent Women. 6 май 2019. Посетен на 7 май 2023. (на английски)
  6. а б в г д Kathleen Booth, computer pioneer who made a major breakthrough in programming – obituary // The Telegraph. Посетен на 31 October 2022.
  7. а б в г д е [1] Birkbeck School of Computing. Архивиран от оригинала.Johnson, Roger (2008), School of computer science and information systems: A short history (PDF), 50 years of Computing, UK: Birkbeck School of Computing, archived (PDF) from the original on 23 September 2015, retrieved 27 August 2013.
  8. а б [2] Andrew D. Booth & Kathleen H.V. Britten..
  9. а б https://historyofinformation.com/detail.php?id=652
  10. [3] Birkbeck School of Computing. Архивиран от оригинала..
  11. [4] Birkbeck school of Computing. Архивиран от оригинала..
  12. Lavington, Simon. Early British computers: the story of vintage computers and the people who built them. Manchester, Manchester University Press, 1980. ISBN 978-0719008030. с. 62.
  13. IEEE, 121 – 139 с..
  14. Dependable and historic computing. Berlin, Springer-Verlag, 1998. ISBN 978-3-642-24540-4. с. 27.
  15. Birkbeck offers Kathleen Booth Anniversary PhD Scholarship to support representation in Computing // Department of Computer Science and Information Systems. Birkbeck University of London. Архивиран от оригинала на 2022-11-23. Посетен на 2022-11-23.
  16. [5] Butterworths..
  17. Dufresne, Steven. Kathleen Booth: Assembling Early Computers While Inventing Assembly // Hackaday. Hackaday. Посетен на 9 March 2021.
  18. Best, Katrinah. Remembering Professor Kathleen Booth, 1922 – 2022 // Birkbeck Perspectives. Архивиран от оригинала на 2022-10-08. Посетен на 7 October 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kathleen Booth в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​