Кати Ковач

Кати Ковач
Кати Ковач с наградата „Кошут“ (14 март 2014 г).
Информация
Псевдоним	Кати Ковач
Родена	Каталин Анна Шаролта Ковач 25 октомври 1944 г. Верпелет, Унгария
От	Унгария
Стил	поп, рокендрол, бийт, соул, блус, джаз
Професии	певица, актриса, текстописка
Глас	мецосопран
Активност	от 1962 г.
Музикален издател	(Унгария) „Квалитон“, „Хунгаротон“ („Пепита“), „Юровойс“ и др., (ГДР) „Амига“
Свързани изпълнители	„В'73“ „Локомотив ГТ“, „В'Мото-Рок“, „Дъ Куолитънс“
Уебсайт	kovacskati.hu Страница в IMDb
Кати Ковач в Общомедия

Ка̀ти Ко̀вач (на унгарски: Kovács Kati; Верпелет, 25 октомври 1944 г.) е унгарска певица, текстописка и актриса.

Нарежда се сред най-утвърдените и успешни певици от втората половина на XX век наред с Жужа Конц, Шаролта Залатнай, Клари Катона и Тери Харангозо. Добива известност и в чужбина, където представя страната си на редица значими музикални фестивали, включително и на „Златният Орфей“ в България през 1971 г. През дългогодишната си кариера издава множество албуми, често с различни унгарски групи. Носителка е на наградите „Кошут“ и „Ференц Лист“.

Биография

Детство, образование и първи телевизионни участия

Кати Ковач се ражда в семейството на Калман Ковач и Маргит Баумгартнер във Верпелет. Дядо ѝ от майчина страна е родом от Австрия. Има по-голям брат Калман и по-малка сестра Ева. До избухването на Втората световна война през 1939 г. живеят в Егер, след което са принудени да избягат и се установяват във Верпелет, където ги приема семейството на кръстницата на Кати. След края на войната се връщат в Егер, където Кати прекарва първите си 20 години. Родителите ѝ се развеждат и майка ѝ отглежда трите деца сама.

Средното си образование получава първоначално в гимназията „Ержебет Силади“. По това време започва да се увлича силно по музиката. Първото ѝ изпълнение пред публика е именно там, когато е 15-годишна – изпълнява тиролска песен. Не след дълго се премества да учи в гимназията „Геза Гардони“ по молба на майка си, за да е близо до сестра си, която не е приета в старото училище на Кати. Присъединява се към любителска група, изпълняваща джаз. Влияние върху начина ѝ на пеене ѝ оказват Ела Фицджералд, Джанис Джоплин и Тина Търнър.

През 1962 г. участва в първото издание на предаването за таланти Ki mit tud? („Кой какво знае?“), изпълнявайки песен на Литъл Ричард, но журито оценява изпълнението ѝ като „кресливо“ и въпреки че се класира на първо място в местния кръг в Егер, не достига до излъчващия се по телевизията национален кръг. Поради неуспеха си загубва интерес и се зарича да не участва повече.

След като полага зрелостния си изпит през 1963 г., започва да работи като медицинска служителка. През този период участва в други телевизионни програми, например Versengő városok („Състезаващи се градове“), в която представя Егер.

Певческа кариера

Кати Ковач през 60-те години.

Истински успех ѝ носи третото издание на „Кой какво може?“ през 1965 г., за което я записва майка ѝ. След дългите кръгове и множество песни Кати печели състезанието и е обявена за „Глас на годината“. Осъществява първите си записи на песните Sóhaj („Въздишка“) и I Cry („Аз плача“ на Литъл Ричард) под името Каталин Ковач, включени в сборна плоча с песните от състезанието.

През 1966 г. поредицата от успехи продължава с победата ѝ на първото издание на Фестивала за танцова песен (Táncdalfesztivál) с Nem leszek a játékszered („Няма да бъда твоята играчка“), която ѝ носи четири награди и която заедно с тази на група „Илеш“ успява да се открои с по-роковото си звучене от останалите песни в по-традиционен стил. Продължава обучението си в будапещенското Висше училище за музикални изкуства „Бела Барток“ в отдела по джаз в класа на Дьорд Вукан.

През този период прави множество записи към радиото и издава краткосвирещи плочи. Тогавашният ѝ репертоар е предимно бийтов. Изнася редица концерти под съпровода на нашумели по това време групи, като „Илеш“, „Метро“ и „Омега“. От края на 60-те години пътува все по-често в чужбина, където представя страната си на международни фестивали. През 1969 г. е издадена първата ѝ задгранична плоча.

70-те години

Кати Ковач в началото на 70-те години.

В края на 1970 г. вече е призната артистка и издава първата си дългосвиреща плоча, озаглавена Suttogva és kiabálva („Шепнешком и на висок глас“). Заедно с певиците Жужа Конц и Залатнай Шаролта през август участва в телевизионното предаване Stúdió Zéró. Пеят песни от мюзикълите „Коса“ и „Цигулар на покрива“ както поотделно, така и заедно.

През март 1971 г. изпълнява песни по музика на Ханс Айслер в радио театрална пиеса по „Дните на комуната“ на Бертолт Брехт. През лятото трите певици участват на фестивала в белгийския град Остенде, а през 1972 г. гостуват в записите на първия албум на трио „Толчвай“. Кати се явява и на „Златният Орфей“ в България, на който изпълнява англоезична версия на песента „Златно сърце“ на Лили Иванова по музика на Николай Арабаджиев и печели III награда в международния конкурс. Изпълнението ѝ е включено в плочата „Гости на „Златният Орфей '71“, издадена от „Балкантон“, а в малка сборна плоча е включена и Jaj, nem vigyáztam („Ах, не внимавах“).

През лятото на 1972 г. представя Add már, Uram, az esőt! („Дай, Боже, дъжд!“) на Фестивала за танцувална песен, печели изданието и Наградата за изпълнител, а песента става една от най-познатите в репертоара ѝ, като през 2010 г. част от нея е семплирана в песента Woohoo на Кристина Агилера и Ники Минаж. През октомври я изпълнява и на немски със заглавието Wind, komm, bring den Regen her („Ветре, ела, донеси дъжда“) на Международния шлагерен фестивал в Дрезден (в тогавашната ГДР) и печели I награда в международния конкурс. През ноември се явява на Световния фестивал за популярна песен в Токио с японска версия на Van jó minden rosszban („Има добро във всяко лошо“), озаглавена „悲しみに光さして“ (Kanashimi ni hikari sashite). Изпълнението ѝ е включено в сборна плоча с песните от събитието, както и в малка плоча, съдържаща още една японска песен, изпята от нея. В края на годината е издаден вторият ѝ албум Autogram helyett („Вместо автограф“).

От 1973 г. започва сътрудничеството си с група „Локомотив ГТ“. Същата година издава първия си съвместен албум с нея, както и първия си немскоезичен албум.

През 1974 г. се явява на Песенния конкурс в Касълбар (Ирландия) с песента Roses Are Red, Violets Are Blue („Розите са червени, теменугите са сини“) – английска версия на Nálad lenni újra jó lenne („Би било хубаво да бъда пак до теб“) от албума Intarzia – с която се класира на 1-во място в категорията за кънтри песен.

През февруари 1975 г. получава наградата „Звезда на годината“ на английското списание „Мюзик Уийк“ („Музикална седмица“), присъдена на различни изпълнители и групи от повечето европейски страни за високи постижения.

През това време участва и в хумористични радио постановки и мюзикъли заедно с хумориста Геза Хофи и певеца и актьор Янош Коош. До края на десетилетието издава още няколко дългосвирещи плочи. По албума си Életem lemeze („Плочата на живота ми“) от 1978 г. работи заедно с музиканта Левенте Сьорени (бивш член на „Илеш“) и текстописката на „Омега“ Анна Адамиш.

Личен живот

Певицата сключва брак два пъти. Първият е с музиканта и композитор Тибор Конц от 1966 до 1975 г., а вторият – с певеца, композитор и пианист Ищван Лерх от 1975 до 1986 г. И двамата пишат множество песни за нея.

Дискография

Студийни албуми 1970 – Suttogva és kiabálva 1972 – Autogram helyett 1974 – Kovács Kati és a Locomotiv GT 1975 – Kati Kovács 1975 – Intarzia 1976 – Közel a naphoz 1976 – Kati 1977 – Csendszóró 1978 – Életem lemeze 1979 – Szívemben zengő dal 1980 – Tíz 1983 – Érj utol 1985 – Szerelmes levél indigóval 1989 – Kell néha egy kis csavargás (с Геза Хофи и Янош Коош) 1992 – Forgószél 1996 – Love Game/Vangelis 1492 1999 – Édesanyámnak szeretettel 2000 – Kincses sziget 2002 – Gyere, szeress! 2019 – Oh, Yes!

Сборни албуми 1976 – Rock and Roller 1986 – Kívánságműsor 1990 – Szólj rám, ha hangosan énekelek! 2007 – Die großen Erfolge 2011 – Találkozás egy régi szerelemmel 2014 – Nem leszek a játékszered 2015 – Napfényes álom 2017 – Kiadatlan dalok 2019 – Rock and Roller (Kiadatlan koncert- és stúdiófelvételek) 2019 – Kovács Kati összes kislemeze I. 2019 – Kovács Kati összes kislemeze II.

Участия на международни фестивали

• 1971 – Белгия – 4-то място на фестивала в Остенде (заедно с Жужа Конц и Шаролта Залатнай)
• 1971 – България – III награда в международния конкурс на фестивала „Златният Орфей“ за песента Golden Heart („Златно сърце“)
• 1972 – ГДР – I награда в международния конкурс на Международния шлагерен фестивал в Дрезден за песента Wind, komm, bring den Regen her („Ветре, ела, донеси дъжда“)
• 1972 – Япония – Световен фестивал на песента в Токио с песента „悲しみに光さして“ (Kanashimi ni hikari sashite)
• 1974 – Ирландия – 1-во място в категорията за кънтри песен на Песенния фестивал в Касълбар с Roses Are Red, Violets Are Blue („Розите са червени, теменугите са сини“)
• 1977 – Полша – Международен музикален фестивал в Сопот с песните Elégia („Елегия“) и Ha legközelebb látlak („Ако следващия път те видя“)
• 1979 – Австрия – 2-ро/3-то място на фестивала „Кернтен Интернационал“ във Вилах с песента Elégia

Външни препратки

• Официален сайт
• Дискография в „Дискогс“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kovács Kati в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​